МВР

Дирекция "Човешки ресурси"

 

Дисциплинарна отговорност

  Правно-нормативно е уредена в Глава осма от ЗМВР - Дисциплинарна отговорност /чл. 194 - чл. 215/, а за служителите работещи по трудово правоотношение в Глава девета, раздел III - Дисциплинарна отговорност /чл. 186 - чл. 199/ от Кодекса на труда.

- Дисциплинарната отговорност /ДО/ на държавните служителите от МВР е отговорността, която те носят за извършени нарушения на служебната дисциплина. Дисциплинарна отговорност се търси независимо, че деянията на служителите могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.


Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.


Видове дисциплинарни наказания
1. мъмрене;
2. писмено предупреждение;
3. порицание;
4. забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години;
5. понижаване в длъжност за срок до една година;
6. уволнение.

За едно и също дисциплинарно нарушение, може да бъде наложено само едно дисциплинарно наказание.

Основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” са извършени дисциплинарните нарушения, посочени в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, които се установяват чрез дисциплинарно производство, образувано със заповед на министъра на вътрешните работи или на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, а за другите видове наказания - нарушения, посочени от чл. 198 до чл. 202 от ЗМВР.


Компетентни органи да налагат дисциплинарни наказания.
Наказанията се налагат със заповеди от:
1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности и стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието уволнение за главния секретар на МВР;
2. главния секретар на МВР - за наказанията по чл. 197, ал. 1. т. 1-3 от ЗМВР за всички държавни служители;
3. ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР - за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1. т.1-3 от ЗМВР;
4. служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. т. 1 - 3 от ЗМВР.


Ред за налагане на дисциплинарните наказания
Налагането на наказанията по определената от закона последователност представлява процедура, завършваща с акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР.
Нарушението на служебната дисциплина се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. За подпомагане доказването на нарушението, дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.
При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
Липсата на някое от алтернативно дадените условия - изслушването или даването на писмени обяснения прави заповедта за дисциплинарно наказание незаконосъобразна и само на това основание тя се отменя, без да се разглежда по същество.


Форма на акта за налагане на дисциплинарно наказание
Дисциплинарните наказания се налагат с писмена заповед, към която законът предявява задължителни изисквания относно съдържанието й - в заповедта се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. Отказът на служителя да подпише заповедта се удостоверява с подписите на двама служители на МВР. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител се прилага чл. 210, ал. 4 - 6 от ЗМВР.


Срокове за налагане на дисциплинарното наказание
За ефективно възпитателно и превантивно въздействие, наказващият орган е длъжен да реализира дисциплинарната отговорност на служителя в максимално кратък срок. Наказанието не може да бъде наложено, ако са изтекли 2 месеца от откриването или 1 година от извършването на дисциплинарното нарушение.
За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина (чл. 203, ал. 1, т.т. 1 - 14 от ЗМВР) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по- късно от две години от извършването му. Сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”.
При образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР (за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина), служебното правоотношение на държавните служители не може да бъде прекратено в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 от ЗМВР.
Когато е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, служебното правоотношение на държавните служители може да бъде прекратено и през време на отпуск.
При налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на служител, награден с почетен знак, с почетно отличие на МВР или с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи.


Прекратяване на дисциплинарното производство
Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато:
1. деянието не е дисциплинарно нарушение;
2. не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение;
3. са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗМВР;
4. за същото деяние на същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство;
5. служебното правоотношение на държавния служител е прекратено;
6. държавния служител е починал.


Оспорване на наложено дисциплинарно наказание
В 14 дневен срок от връчването на заповедта за наложено дисциплинарно наказание тя може да бъде оспорена по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Дисциплинарното наказание подлежи на съдебно оспорване в срока и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението.
Не могат да се подават петиции и колективни жалби срещу заповеди за наложени дисциплинарни наказания. При обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната и не може да доведе до налагане на по-тежко наказание. По време на изтърпяване на дисциплинарното наказание държавният служител може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия.


Предсрочна отмяна на дисциплинарното наказание
Дисциплинарно наказващият орган може предсрочно да отмени заповедта, с която е наложил дисциплинарно наказание, ако то е постигнало целите си и е изтекъл най-малко половината от неговия срок.


Временно отстраняване от длъжност
Държавен служител от МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед на съответния ръководител:
1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство;
2. когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения;
3. когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв - в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването на заеманата длъжност.
4. При привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство, съответният орган по чл. 158 и 159 от ЗМВР го отстранява временно от длъжност.
При отстраняването от длъжност се преценява необходимостта от изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
В случаите и по реда на чл. 214, ал. 4 и 215, ал. 4 от ЗМВР на държавния служител се изплаща възнаграждение за времето на отстраняване.

 

   Дисциплинарна отговорност на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).


   Статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се урежда със Закона за държавния служител (ЗДСл). В тази връзка, процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на тези служители, също е уредена в ЗДСл и по конкретно в Глава пета, Раздел ІІ, от чл. 89 до чл. 100 от същия закон.
Дисциплинарната отговорност на държавните служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е отговорността, която те носят за извършени нарушения на служебната дисциплина. Тя се носи, независимо от това, че деянията на държавния служител може да са основание за търсене от него и на друг вид отговорност (чл. 89, ал. 4 ЗДСл).
Държавен служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в ЗДСл наказания (чл. 89, ал. 1 ЗДСл).


Видовете дисциплинарни нарушения по ЗДСл са:
1. неизпълнение на служебните задължения;
2. забава изпълнението на служебните задължения;
3. неспазване кръга на служебните правомощия;
4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от ЗДСл, които разпоредби вменяват задължение на държавните служители да се произнасят без забава по искането на гражданите, да удовлетворяват точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдействат за признаването на техните права и законни интереси, както и да не проявяват грубост, невъзпитание и неуважение при обслужването им;
5. неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация;
6. дисциплинарно нарушение извършва и ръководител, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, извършено спрямо тях от негови подчинени.


Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени, са определени в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, а именно:
1. забележка;
2. порицание;
3. отлагане на повишението в ранг с една година;
4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;
5. уволнение.
За едно и също дисциплинарно нарушение може да бъде наложено само едно дисциплинарно наказание (чл. 90, ал. 2 ЗДСл).


Компетентни да налагат дисциплинарни наказания органи:
Дисциплинарните наказания на държавните служители в МВР, които заемат длъжност по смисъла на ЗДСл, се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от този закон, а именно: когато органът по назначаване възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение на административния секретар на МВР, като такива правомощия, с изключение на налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - „уволнение”, могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения.
Процедурата по налагане на дисциплинарните наказания е установена в ЗДСл и включва поредица от действия, които органът по назначаване е длъжен да спази. Тя завършва с издаване на административен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание се налага при извършване на определени, изчерпателно изброени в закона, нарушения, които се установяват от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание.


Страни в дисциплинарното производство
Страни в производството по реализиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители, които са нарушили виновно своите служебни задължения и заемат длъжност по ЗДСл в МВР, са: дисциплинарно наказващият орган (органът по назначаване, а при наличие на съответно оправомощаване и административния секретар на МВР и/или ръководителят на териториално звено или поделение), държавния служител и в определени хипотези дисциплинарния съвет.


Определяне на дисциплинарното наказание

При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:
1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;
2. формата на вината на държавния служител;
3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

Задължения на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание
Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Това не се прилага, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения му от дисциплинарно наказващия орган срок.
За да е спазена нормативно установената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители по ЗДСл, е необходимо кумулативно наличие и на двете предпоставки (държавния служител да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган и да му е предоставена възможността в определен срок, същият да представи и писмени обяснения). Това е задължително условие, за издаване на законосъобразен административен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание.   


Срокове за налагане на дисциплинарните наказания
Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Тези срокове не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск.
При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано със службата му, и е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, посочените срокове започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление (чл. 94, ал. 2 от ЗДСл).


Дисциплинарен съвет
Нормите на ЗДСл, поставят изискване във всяка администрация да бъде създаден дисциплинарен съвет, в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители, като най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование.
Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета.
Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.
Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести (чл. 95, ал. 1 от ЗДСл).


Процедура пред дисциплинарния съвет
Законът поставя императивно изискване към дисциплинарно наказващия орган в определени случаи, а именно: съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 - „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година” и по т. 5 - „уволнение” от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган следва да вземе становището и на дисциплинарния съвет, който в тези случаи образува дисциплинарно дело по негово нареждане.
Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства.
Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.
В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.


Форма на акта за налагане на дисциплинарно наказание
Дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, към която законът предявява задължителни изисквания относно съдържанието й. В заповедта се посочват: трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, дата на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, служебните задължения, които са били виновно нарушени, вида и размера на наказанието, както и правното основание за налагането му. Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.
Налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, се извършва с една заповед.


Заличаване на дисциплинарните наказания
Дисциплинарните наказания, с изключение на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал.1, т. 5 - „уволнение”, се заличават с изтичане на една година от налагането им, като това се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие и в служебната книжка на държавния служител (чл. 98 от ЗДСл).


Предсрочно заличаване на дисциплинарното наказание
Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от органа по назначаването и преди изтичане на една година от налагането им, ако държавният служител в срок шест месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения. Това се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед, която се връчва на държавния служител и се прилага към служебното му досие (чл. 99 от ЗДСл).


Оспорване на наложено дисциплинарно наказание
Споровете относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в зависимост от органа, издал съответния акт (чл. 124, ал. 1 от ЗДСл).


Временно отстраняване от служба
Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването
- по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
- когато срещу него е образувано дисциплинарно дело;
- когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения (в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения).
Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл. 100 от ЗДСл).