МВР

ГД "Национална полиция"

 

Какво е насилие и как се стига до него?

Всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие

По своята социална същност насилието е антихуманен акт.

То е вид престъпление и нарушава достойнството и интересите на личността.Насилието е един от възможните резултати на агресивното поведение.

Също като него, то има много разновидности и форми на проява. Насилието се проявява по различен начин, в зависимост от това кои са неговите извършители, кои са жертвите и какви са отношенията между тях.

По какво насилникът се различава от другите хора?

За съжаление липсват ясни признаци.

Насилници има сред всички общности. Те не са представители на определена социална група и не могат да бъдат разграничени по вероизповедание, възраст, политически пристрастия.

Насилникът може да бъде:

богат или беден;

млад или стар;

семеен или несемеен;

ниско или високообразован;

от пълноценно или непълноценно семейство;

Могат да се идентифицират някои характеристики на личността на насилника, които определят, че при конкретни ситуации той може да прояви насилническо поведение.

Психически характеристики, доминиращи в личностния профил на човека с насилническо поведение:

  • Лица с ниска себеоценка, компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общува;
  • Лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на самообладание в екстремни ситуации;
  • Лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности; Лица със засилена агресивност и жестокост и с дефицити в способите за приемане и прошка;
  • Лица, смятащи се за недосегаеми - отмъстителни и изпълнени с омраза към всеки, който се изпречи на пътя им;
  •  Лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот;
  • Лица с алкохолна и друга зависимост от вещества.

Рискови категории граждани

Чрез описание на различните категории жертви могат да бъдат идентифицирани рисковите групи със специфични възрастови или социални особености.

Жертвите могат да бъдат категоризирани като първични и вторични. По този начин се получава представа за степента на засегнатост на потърпевшия във физически или психологичен аспект.

Първична жертва

е всеки индивид, който страда от физическо увреждане или емоционална травма в резултат на престъпно посегателство или бедствие.

Вторична жертва

може да бъде свидетел или човек, свързан по някакъв начин с първичната жертва на престъпление.

При първичните жертви реакциите са по - интензивни и травмата се преживява по-дълбоко.

Жертвите преживяват различни по интензивност психически и физически травми. Това зависи от степента на “участие” в криминалния акт.

За добра превантивна работа, както и за правилно оценяване жертвата на насилието, е необходимо в полицейската практика да се познават рисковите групи и принадлежащите към тях субекти:

Високорискови жертви:

хора с девиантно или криминално поведение;

хора, принадлежащи към деструктивна семейна и /или социална среда;

хора с отклонения в психичното и интелектуално развитие.

Умеренорискови жертви:

хора, произхождащи от непълноценни семейства;

хора с ексцентрични навици;

деца без родителски контрол.

Нискорискови жертви:

хора с нормална жизнена, професионална и социална среда.

 

Отклонения в психичното и интелектуалното развитие като рисков фактор

 

Психични болести

При почти всички психични болести има промени в съзнанието и поведението на болните, които в различна степен повишават риска от насилие.

Неспособността на тази категория хора да оценява адекватно определени ситуации ги превръща в потенциални обекти и жертви на насилие.

Поради специфичното си болестно състояние те трудно се справят с травмата.

Проблеми могат да възникнат и около достоверността на показанията им.

Умствена изостаналост

Проблемите на тази категория хора са сходни с проблемите на психично болните.

Често те не разбират смисъла на извършените спрямо тях действия и по тази причина трудно или въобще не ги оценяват като престъпни.

Интелектуалният им дефицит и особеностите на възпроизвеждане на информацията често пораждат съмнения за достоверността на деянието.