МВР

ОД Перник

 

Как да предпазим детето си от престъпления

23 яну 2014

Наръчник за родители

 

Начини за създаване на положителен контакт с детето

  
         ● Създавайте безопасна среда, в която детето да расте и да се развива.

         ● Полагайте грижи средата да стимулира детето да се учи и да избягва опасностите във всекидневието.

• Поддържайте добра, последователна и предсказуема за детето дисциплина.
• Имайте реалистични очаквания за поведението му.
• Бъдете отговорни и позитивни родители.
• Отделяйте всеки ден време на детето си, макар и за кратко,  и нека това време е изцяло посветено на него.
•  В случай, че поради някаква причина е невъзможно да му отделите необходимото време, съобщете му го и веднага, когато това стане възможно, поговорете с него и бъдете максимално съпричастни към проблемите му.
•  Доверявайте му се, давайте му възможност да поема рискове при решаване на проблеми.
•  Възприемайте го като личност,  различна от вашата.
•  Поставете ясни правила и граници във всекидневните ви взаимоотношения.
•  Показвайте привързаност по начин, който е приятен за вас и детето.
•  Говорете от свое име – по този начин показвате, че изразявате личното си отношение.
•  Назовете конкретно с какво детето е заслужило вашата похвала.
•  Обяснете му защо оценявате точно това поведение и до какви положителни промени води то, като подчертаете личното си мнение по проблема, за да сте по-убедителни.
•  Отделете специално време, за да направите комплимент или да отправите похвала.
•  Когато хвалите детето, показвайте радостта си и се старайте езикът на тялото да подчертава това.
•  Не закъснявайте с похвалите, за да не се стигне до обратен ефект.
•  Не прекалявайте с похвалите; ако детето усети, че те са твърде много, най-вероятно ще започне да се съмнява във вашата искреност.
•  С времето регулирайте наградите, като намалявате техния брой и честота.
•  При основателна причина за наказания реагирайте своевременно и справедливо.
• По възможност винаги обяснявайте действията си.
• Позволявайте на детето си да имитира действията ви и го награждавайте, когато се справя добре.
• Давайте му добър пример.

Когато говорите с детето си

• Накарайте го да се чувства свободно да споделя с вас, като говорите с тих и приятелски глас.
• Проявявайте искрен интерес към проблема.
• Споделяйте чувствата му и бъдете позитивни.
• Нека бъде в пожелателна, а не в заповедна форма.
• Говорете кратко и по същество.
• Поставяйте проблемите директно.
• Не осъждайте постъпките му.
• Не четете мислите му, а го изслушвайте активно .


 ДЕЦАТА И УЧИЛИЩЕТО! УЧИЛИЩЕН ТОРМОЗ!

Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от  възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др.
 
За да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище

•  Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си.
•  Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите.
•  Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм.
•  Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца.
•  Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано.
•  Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му.
•  Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си  време извън училище с приятели и съученици.
•  Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище.
•  Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда.
•  Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза.
•  Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ.

 

 


Как да разберете, че детето ви е тормозено

•  Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи.
• Има необясними синини, натъртвания, охлузвания.
• Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели.
• Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище;  отива на училище с нежелание.
• Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище.
• Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава.
• Изглежда разстроено, когато се прибира от училище.
• Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания.
• Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие.
• Намира си оправдания, за да отсъства от училище.
• Страда от безсъние или сънува кошмари.
• Губи апетит.
Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи.

Информирайте се:
- има ли приятели в училище и кои са те;
- има ли съученици, с които  взаимно не се харесват и защо;
               - изолират ли го от игри или групови дейности. 

Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви 
е обект на тормоз в училище

• Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет.
• За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник.
• Съобщете им фактите, които знаете.
• Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това.
• Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял.

Съвети:
• Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави,  че не го забелязва.
• Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”.
• Дайте му възможност да говори за  преживяванията си,  свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас.
• Проявявайте емпатия  към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се.
• Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте.
• Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ.
• Контролирайте емоциите си; погледнете обективно  ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема.
• Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.
 
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ!


Сексуалното насилие е акт, при който един или повече хора, използват физическа сила, авторитета си или изградените отношения на доверие, за да създадат интимна връзка с дете и да го използват за сексуално удовлетворение, независимо от неговото съгласие.
Сексуалното насилие включва: докосване, галене или целуване със сексуален характер или с цел сексуално задоволяване, изнасилване, насилствен орален или анален секс, принудително мастурбиране,  проституиране и порнография.
Най-често сексуално насилие над деца упражняват близки или познати възрастни, които имат авторитет пред детето.

Как да разберете, че детето ви е тормозено сексуално?

Това са случаите, в които забелязвате:
•  възпаления, зачервявания, охлузвания и порязвания около гениталиите или ануса;
• неудобство или трудност при сядане или ходене;
• сексуални познания и/или поведение, които изглеждат необичайни за възрастта и степента на зрялост;
• бягство, тревога, отчаяние;
• страх от определени хора и ситуации;
• смущения в съня и храненето;
• развита фантазия;
• промяна в поведението и понижаване на успеха в училище и др.  


Съвети:
• В случай, че детето ви започне да се държи странно след посещение на ваши близки или членове на семейството, поговорете с него, опитайте се да разберете какво го безпокои.
• Научете детето си, че когато е насаме с роднина, семеен приятел или друг възрастен и неговото поведение го кара да изпитва неудобство или притеснение, трябва да направи всичко възможно, за да не остава насаме с него.
• Обяснете му, че не трябва да мълчи, ако някой го докосва против волята му. Ако тези докосвания му се струват странни,   трябва да сподели веднага с вас, без да се притеснява.
• Ако детето ви съобщи, че е било изнасилено, не изпадайте в паника – заведете го на лекар, преди да го изкъпете; опаковайте дрехите, с които е било, за да ги предоставите на разследващите органи.


ДОМАШНО НАСИЛИЕ!

Повече от осем години действа Закон за защита от домашно насилие, но в семействата, в които го има, то рядко се определя като такова не само от извършителя, но и от жертвите.

Домашно насилие е всяко действие или опит за:
• физическо насилие;
• психично насилие;
• сексуално насилие;
• икономическо насилие;
• принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка; които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. 
Всяко домашно насилие, извършено в присъствието на дете, се смята за психично и емоционално насилие и върху детето.

Насилникът на дете може да бъде:

• единият или и двамата родители;
• братът или сестрата;
• бабата,  дядото или други роднини;
• бившият съпруг/а на единия от родителите;
• настойникът, попечителят или приемният родител;
• някой, с когото родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство;
• близък на семейството.

Как и къде можете да потърсите защита

•  Всеки пострадал от домашно насилие може да потърси защита от съда, като подаде молба.
•  Когато съществува опасност за живота или здравето на пострадалия, той може да подаде молба в най-близкото полицейско управление.
•  В случаите на домашно насилие може да се обърнете и към съществуващите организации, работещи по линия на домашното насилие.

Съвети:
•  Когато имате спор със съпруга/та си, не забравяйте, че детето е  у дома  и чува вашите думи.
•  Ако проблемите вкъщи нарастват, потърсете специализирана помощ, за да предотвратите превръщането на  детето си  в жертва на домашно насилие.
•  Ако детето ви подскаже с думи или с поведението си, че е притеснено, опитайте се да разберете причините.
• Ако у дома има проблем с домашното насилие, незабавно вземете решение и потърсете помощ от институциите за защита от домашно насилие. Не забравяйте, че спокойствието и домашният уют ще направят вас и детето ви по-здрави и щастливи.


 РИСКОВЕ И ОПАСНОСТИ В ИНТЕРНЕТ!
 


Компютърът, мобилният телефон и интернет са любимите играчки на днешните деца. Интернет  обаче носи и някои сериозни рискове освен възможностите за забавление и нови знания.  

Педофилия в интернет

Продажбата на детска порнография в интернет носи огромни печалби. Затова родителите и децата трябва да са много внимателни какви снимки и видеоматериали качват онлайн. Нерядко родителите не съобразяват, че милите снимки на тяхното голо дете могат да бъдат гледани с друг поглед и да влязат в употреба в сайтове за детска порнография.
За да се сдобият с детска порнография, престъпни личности влизат в контакт с малолетни и непълнолетни момичета и момчета и като се представят за техни връстници, ги подмамват да им дадат свои  снимки или видеозаписи. Понякога получените по този начин материали се използват и с цел да се принуди детето да отиде на реална среща с непознатия. Има случаи, когато при такива срещи детето може да бъде сексуално насилено.

Съвети:
От първия ден, когато пускате детето на компютъра или през друго устройство в интернет, поговорете с него за следното:
• В интернет не всеки е такъв, за какъвто се представя.
• Не трябва да се дава излишно лична информация – пълни имена, адрес, училище, клас, телефонен номер. Тя може да бъде използвана с цел да се убеди детето, че отсреща е негов приятел, връстник или познат.
• Детето не трябва да качва и да  изпраща на никого свои снимки или видеозаписи, без да иска разрешение от родител.
• Интересувайте се редовно с какво се забавлява детето ви в интернет, научете го да иска разрешение за регистрация в нов сайт и да ви съобщи паролата си. Така ще  можете да проверявате какви са контактите му онлайн.

По какво да се разпознае, че детето е попаднало на
педофил онлайн

• Бързо му се предлага разговорът да продължи извън сайта, в който е установен контактът – обикновено се предлага връзка по Скайп.
• Задават му прекалено лични въпроси, нетипични за разговор между връстници.
• Новият кореспондент бързо преминава към сексуални теми.
Ако засечете съмнителен контакт на детето с непознат онлайн, копирайте и запаметете в специален файл разговора, който е воден, и подайте сигнал на www.web112.net или [email protected] – Горещата линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание и поведение в интернет.

 

 

 

Онлайн тормоз

Онлайн педофилията е най-голямата опасност в интернет. Освен това, почти всяко четвърто дете става жертва на онлайн тормоз от страна на връстници.  

Онлайн тормозът има различни форми: от обидни коментари и съобщения до публикуване на неподходящи или унизителни снимки и видеоматериали на дете. Това води след себе си до подигравки както онлайн, така и в училище. При по-сериозни случаи се публикува невярна информация от името на детето, като се дават неговите лични данни – имейл адрес и телефонен номер, за да бъде подложено на допълнителен тормоз. Понякога разправиите и споровете в интернет между връстници се превръщат в реални физически нападения и боеве със сериозни последици.

Съвети:
• Поговорете с детето си за явлението онлайн тормоз, за да знае то, че това не е  правилно поведение.
• Следете за промени в настроението на детето: нежелание да ходи на училище, нервни изблици, затваряне в стаята за дълго време, липса на общуване с приятели. Това  може  да са признаци, че детето ви е жертва на реален, на онлайн тормоз или и на двете.
• Посъветвайте детето никога да не влиза в словесни схватки с тормозещите го връстници: да не отговаря на обидите и да не им обръща внимание. Ако се почувства много засегнато, нека сподели с родител, с класен  ръководител  или с училищен психолог.
Ако детето ви е подложено на онлайн тормоз, свържете се с консултантите на Националния център за безопасен интернет на кратък номер 124 123 към всички оператори (независимо от продължителността на разговора той се таксува еднократно само 0,15 лева) между 10 и 16 часа в работни дни. Може също така да се свържете с консултант през Скайп – blobbg, или на адрес [email protected]. Повече информация можете да намерите на www.blob.bg.

Секстинг

Явлението секстинг не е достатъчно добре проучено у нас, въпреки че е широко разпространено сред тийнейджърите. Това е изпращане на снимки, видео или текст с еротично или сексуално съдържание – най-често през мобилни телефони, но може да бъде и през определени сайтове като лични съобщения. Прави се между двойка момиче и момче, които имат близки отношения. Но при раздор между двойката понякога получените като признак на доверие материали може да бъдат качени от партньора в интернет или разпространени сред други връстници с цел отмъщение.

Съвети:
Ако разберете, че детето ви е предоставило на друг свои не много прилични снимки или видеоматериали, трябва спокойно да поговорите с него за:
•  уважението към собственото тяло и личност;
•  доверието – докъде може да стига и на кого може да има доверие;
• вината – да не се чувства виновно, че доверието му е предадено – вината е у другия.

ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
  

Психоактивните вещества продължават да са едно от най-големите предизвикателства на нашия век. Независимо дали приемаме достатъчно сериозно остротата на проблема, те са част от всекидневието и са проблем на съвременното общество.
Независимо от социалния статус, образованието и материалната осигуреност, никой не е предпазен от сблъсък с тях. Най-уязвими са децата, особено в тийнейджърската възраст, когато се утвърждават като личности.
Дали децата ще се изградят като личности, способни да се преборят с проблемите, без да посегнат към психоактивните вещества, зависи най-вече от вас, родители.

Какво представляват психоактивните вещества?

• Това са вещества, които бързо променят психичното състояние на човека и към които се развива зависимост.
• Психоактивните вещества действат върху централната нервна система.

 


Защо се започва?

• От любопитство.
• От желание за принадлежност към определена група.
• От стремеж към независимост.
• В търсене на желание за нови удоволствия.
• В очакване на по-добри постижения.
• Потребност от отпускане и пълен покой.
• Като бягство от действителността.

Как да разпознаем, че детето е употребило (употребява) психоактивни вещества?

• Нездрав външен вид, промяна в цвета на кожата.
• Повишена сънливост и апатия или обратното – безсъние.
• Силна раздразнителност и агресивност.
• Загуба на апетит или обратното – вълчи глад, особено към сладкото, и пиене на големи количества вода.
• Бързо отслабване.
• Болки, сърбеж, гадене, дразнене от светлина.
• Виене на свят, унес, загуба на ориентация.
• Зачервени очи и/или пресъхване на устата.
• Стомашни и чревни разстройства.
• Треперене на крайниците.
• Силно разширяване или свиване на зениците.
• Загубване на интерес към училище, спорт или хоби.
• Небрежност към външния вид.

Съвети:
•  Ако откриете, че детето ви употребява психоактивни вещества, запазете спокойствие; опитайте се да разберете дали това е било инцидентно.
• Проверете дали информацията ви е достоверна.
• Открийте причините, поради които то е посегнало към психоактивното вещество.
• Не търсете виновен за ситуацията, а помислете как да запазите доверието помежду ви и по какъв начин ще сте най-полезни на детето си.
• Посочете му аргументи за отказване от дрогата.
• Напомнете му, че това рано или късно ще доведе до сблъсък със закона.
• Обещайте му своята подкрепа.
• Бъдете упорити и гледайте реално на нещата – ще има успехи и временно завръщане към психоактивните вещества, но ваш дълг е да помогнете на детето си да се справи с проблема.
• На  всяка цена  потърсете компетентна помощ.

 

 


ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

Децата са най-уязвимите участници в движението по пътищата. Най-често пострадалите в пътнотранспортни произшествия деца са били пътници в автомобилите на своите родители или близки. Немалка част от ранените или загиналите в катастрофи подрастващи сами са били участници в движението като пешеходци, велосипедисти или като водачи на моторни превозни средства.
Често родителите решават, че децата им са вече достатъчно пораснали и им предоставят управлението на мотопеда, мотоциклета или автомобила, като сами ги учат на това. Понякога мотопедът е подаръкът за рождения ден.
Грижата за детето като пътник в семейния автомобил не рядко се пренебрегва, като нуждата от използването на обезопасителния колан или на обезопасителната система за деца не се осъзнава като средство за защита, а като необходимост за предпазване от глоба.

Какво трябва да знаят децата и родителите за
безопасното движение по пътищата

• Правилата за пътна безопасност се учат през целия живот, но първите уроци се дават от родителите. Затова техният личен пример, даден на децата в ранна възраст, остава за цял живот.
• Независимо от доброто познаване на правилата за движение, на пътя детето е уязвимо и трябва да бъде учено да се пази самò.
• Слизането и качването на деца до 12 години от и в автомобил, спрял на пътното платно, става от страната на тротоара или банкета.
• Ако тийнейджърът е издържал курс за управление на мотопед, може да го управлява, когато навърши 16 години.
• Пътните превозни средства се управляват само от правоспособни водачи, преминали обучение и издържали успешно изпит за водач на МПС.
• Всички седящи пътници използват системите за обезопасяване, с които МПС са оборудвани, в това число и децата.
Съвети:
•  Не забравяйте, че децата, пешеходците, велосипедистите и мотопедистите/мотоциклетистите са най-уязвимите участници в движението.
•  Когато пресичате улицата, пътувате с автомобила си или с градския транспорт или учите детето си да управлява велосипед, обяснявайте кое е позволено от закона и кое – не.
•   Осигурете на детето си светлоотразителна жилетка или друг вид светлоотразителни елементи и му препоръчвайте да ги използва винаги, когато управлява велосипеда си независимо по кое време на денонощието се случва това. Светлоотразителните елементи е добре да се ползват особено в тъмната част на денонощието, когато децата отиват пеша до училище, тренировъчната зала или детската площадка. 
•  Обяснявайте на детето си, че когато бута велосипеда, е пешеходец, а не велосипедист.
•  Дори детето да изглежда пораснало, не забравяйте, че е дете, което общува с връстниците си, а сред тях родителските уроци бързо се забравят. Затова използвайте всяка възможност да напомняте на детето си, че трябва самò да се пази на пътя.
• Определете най-безопасния път до дома от училище, тренировъчна зала или детска площадка и го преминете неколкократно заедно.
•  Приучете детето си да пресича на обозначените за пешеходци места и да използва изградените алеи, надлези и подлези.   
•  Напомняйте, че играта в близост до пътното платно е опасна. Насочвайте децата си към детските площадки и изградените игрища.
•  Не се поддавайте на изкушението сами да научите детето си да управлява МПС. Обяснете му, че има школи, инструктори и специално приспособени за обучение превозни средства. Не забравяйте, че носите административнонаказателна отговорност, ако съзнателно предоставите управлението на МПС на детето, когато то не отговаря на условията за това.
• Когато детето ви навърши 16 години, можете да го запишете в курс за управление на мотопед.
•  При всеки удобен случай напомняйте на порасналото си вече дете, че на 14 години носи наказателна отговорност, а след като навърши 16 години  носи и административнонаказателна отговорност.
•  Винаги, когато детето ви излиза да се забавлява с приятели, които имат МПС, напомняйте, че при нужда може да се свърже с Вас или с органите на МВР на телефон 112.

 

ПРИ НУЖДА МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ:
 
  Телефон 112  или най-близкото управление на МВР.
  Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет на Република България: 02/ 981 11 33.
  Държавна агенция за закрила на детето: София,  1051, ул. „Триадица” № 2 тел.: 02/ 933 90 50 или 02/ 933 90 30 [email protected].
  Национална телефонна линия за деца: 116 111; www.116111.bg.
  Национална телефонна линия за изчезнали деца: 116 000.
  Горещата линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание и поведение в интернет: www.web112.net или [email protected]
  Национален център за безопасен интернет: 124 123 към всички оператори между 10 и 16 часа в работни дни; Skype – blobbg;  e-mail: [email protected].


 

 23 май 2017 | 16:49