МВР

ОД Враца

 

КАК ДА ПРЕДПАЗИМ ДЕЦАТА ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

 

Побойник на площадката за игра, "рекетьор" в училищния двор, възрастен непознат, самонадеян и безотговорен шофьор, наркопласьор... различни са лицата на опасностите, с които децата ни могат да се сблъскат на улицата. Обикновено считаме по-малките деца за по-беззащитни, но статистиката сочи, че тийнейджърите по-често стават жертва на престъпни посегателства. Преобладават сексуалното насилие и грабежите на имущество.

Посегателствата срещу деца са тежки престъпления и следва да бъдат наказвани с цялата тежест на закона. Трябва ли, обаче, да чакаме да се случи непоправимото, за да търсим справедливост и възмездие. Всички ние - родители, педагози, близки сме отговорни за сигурността на децата, като ги пазим и наблюдаваме, но най-вече като развиваме у тях нагласи и привички за безопасно поведение.

В страните от Европейския съюз се отделя много внимание за обучаването на децата в тази насока. Изготвени са специални програми, в които са включени училище, родители, полиция. В САЩ също инвестират в провеждането на такива програми, поради убеждението, че всеки долар, спестен от обучение и възпитание, ще струва после 5 долара за полиция, съд, затвори...

 

Какво може всеки родител да направи за безопасността на детето си

Независимо, че детето е по-застрашено в тийнейджърска възраст, не бива да чакаме докато то навлезе в пубертета, когато нишката, свързваща ни с него болезнено изтънява и всеки опит за разговор на тема безопасност става ако не невъзможен, то поне безрезултатен. Специалистите съветват подготовката на детето за разпознаване и избягване на възможните заплахи да започва още в предучилищна възраст.

 

Няколко са основните препоръки на европейските организации, занимаващи се с проблема за безопасността на децата:

 

1. ПОСТАВЕТЕ ЯСНИ И КАТЕГОРИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ.

Убедете детето, че е изключително важно винаги да знаете къде и с кого е. За да не се страхувате непрекъснато, създайте ясен регламент и дръжте на него.

- Ако нямате възможност да го водите и вземате от училище, определете най-краткият и безопасен маршрут, по който то може да се движи. Проходете го няколко пъти заедно. За да се убедите, че детето го е запомнило - пуснете го да върви само напред.

- Настоявайте детето да минава само по този маршрут, така че ако закъснее, да можете да го откриете, без да обикаляте квартала с обезумяло от паника лице.

- Добре е да уговорите с него точен час, в който да знаете, че се прибира и ако му се наложи да закъснее - да е длъжно да ви се обади.

- Настоявайте да се обажда винаги къде е и къде отива. Ако му се губят часове, не се успокоявайте от наивни обяснения. Проверете къде ходи и с кого се събира. Говорете с класният ръководител, със съучениците му, техните родители...

 

2. НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА ДА СЕ ПАЗЯТ ОТ НЕПОЗНАТИ.

Понякога престъпленията срещу деца се извършват от близки и познати, но най-често опасност за тях представляват непознатите хора. Обяснете на Вашите деца, че опасните непознати могат да бъдат жени или мъже, млади или възрастни, могат да изглеждат добри и любезни. Най-добре е да бъдат внимателни и предпазливи с всички непознати хора.

- Предупредете детето никога да не отваря на непознати. Да не съобщава на хора, които не познава, че е само в къщи.

- Предупредете го да не спира, ако се опитат да го заговорят непознати хора, дори да му изглеждат добри и любезни. Един добронамерен непознат не би заговорил дете, което върви само по улицата, освен, ако то не е разстроено или уплашено.

- В никакъв случай да не приема лакомства от непознати хора. Да не приема предложения за почерпка, водене на сладкарница, пързалка или откарване до вкъщи с луксозна кола.

- Да не се качва в кола на непознат, дори ако това е колата на мечтите му, дори и непознатият да му предлага само да го закара до дома или да го моли за помощ - да му покаже пътя.

- Научете детето да казва твърдо "Не! Не искам".

- Да вика за помощ, когато попадне в беда. Да вика за помощ и когато види, че друго дете е в беда.

 

3. НАСЪРЧАВАЙТЕ ГО ДА СПОДЕЛЯ

Говорете с детето си, изслушвайте с интерес всички негови "несериозни" проблеми и радости. В тази възраст то трябва да чувства, че е обичано. В тази възраст можете да създадете с него доверителен контакт, който ще бъде много важен за Вас и него в периода на юношеството.

- Научете детето, че не бива да има тайни от вас, особено когато става дума за физическата им неприкосновеност.

- Вярвайте му. Когато децата се обърнат към възрастен за помощ, те изпитват нужда да бъдат сигурни, че той ще им повярва и ще ги подкрепи. Въпреки, че първоначално първата ни реакция е да кажем "Аз те предупреждавах", това едва ли ще помогне на децата да се справят с проблема, а натякването може да му попречи да потърси помощ в други случаи.

- Най-важното подкрепяйте самооценката на детето. Насърчавайте положителните интереси на детето си - по-добре 30 долара за интернет или спортен екип, отколкото 30 долара за наркотици.

 

ЛЯТО Е ...ВАКАНЦИЯ. Освободени от обичайното си задължение да ни радват с успехите си в учебната подготовка, децата са се втурнали към развлечения - лагери на планина и море, концерти, спорт, видео и разбира се ...

 

ДИСКОТЕКИТЕ. Те си остават най-популярното развлечение за нашите пораснали деца - любимо място за танци и общуване. Противно на нашето очакване, че навалицата на дансинга би следвало сериозно да затруднява първото, а оглушителния шум и оскъдното осветление - второто. Дискотеките са мястото, където юношите получават всичко, което им е необходимо - любима музика в съответни децибели, усещане за приобщеност, влюбени погледи, възможност за себеизява...

За съжаление, това не е съвсем безопасно развлечение.

 

ОПАСНОСТИТЕ.

- Най-често побои. Възникват по различни поводи, предизвикани предимно от високите температури, съчетани с липса на умения за самоконтрол при употреба на алкохол, от младежкото честолюбие и стремеж към самодоказване.

- Кражби и грабежи. Непълнолетните посетители на дискотеки нерядко стават жертва на подобни деяния. Най-чест обект на престъпни посегателства са скъпи дрехи, маратонки, пари и златни накити.

- Сексуални посегателства. В самите дискотеки не се извършват изнасилвания, но в много случаи именно там извършителите на сексуално насилие набелязват жертвата си и след това я извеждат от заведението или я издебват при прибиране към дома.

- Наркотици. Хапчетата "Екстази", опиатите, канабиса и транквилизаторите, приемани в съчетание с алкохол, не са рядко явление за дискотеките. Според тийнейджърите те допринасят за "купона", за доброто настроение, за самочувствието. Именно в дискотеките често се осъществява първата среща с дрогата.

 

РОДИТЕЛИТЕ

Повечето родители сме наясно с тези опасности. Въпросът е какви мерки вземаме за осигуряване безопасността на младежа или девойката и доколко те са адекватни. Трябва да приемем факта, че времето на училищните забави във физкултурния салон под зоркия поглед на класния ръководител е безвъзвратно отминало. Независимо дали ИСКАМЕ или НЕ, дали ЗНАЕМ или НЕ, нашите пораснали деца прекарват свободното си време в дискотеките с всичките им плюсове и минуси.

 

Какво можем да направим?

 

Подход А: "Конфронтация"

Можете просто да кажете: "Забранявам ти да ходиш там. Не ми харесват типовете, с които се срещаш /тук са уместни няколко язвителни забележки, относно вида и обноските на въпросните приятели/. Не искам да се виждаш повече с тази компания".

Ясна и твърда позиция, но очакванията, че един здрав и енергичен юноша ще се съобрази с нея, са лишени от реализъм. Ако все пак 15-годишната ни дъщеря каже: "Добре мамо, права си." и си остане у дома - може би имаме сериозни основания за безпокойство.

 

Подход Б: "Капитулация"

Той се разгръща в две направления. Към тийнейджъра : "Прави каквото искаш. Не мога да се справя с теб." и към околните: "Тя /той/ има нужда от танци и общуване. Къде другаде да отиде". Младежите безспорно имат нужда от танци и общуване, но имат нужда и от ясен регламент - те трябва да знаят докъде могат да стигнат. Изграждането на представа за границите на позволеното е важно на тази възраст, а признанието на родителската безпомощност не способства за това.

Прилагайки подход А, в крайна сметка се уверяваме колко изобретателност може да прояви тийнейджърът, за да бъде там, където иска, с хората, които харесва.

Прилагайки подход Б, насърчаваме младежа да упражнява умението си да доминира и да изпробва границите на нашето търпение.

И при двата подхода грешката е, че родителят влиза в двубой с детето си. Независимо дали този двубой прилича на канадска борба или на партия шах, независимо дали изходът от двубоя утвърждава нашето надмощие или това на тийнейджъра, от подобни отношения губят и двете страни.

 

Има ли подход В?

Той може би се крие в изразяването на родителска обич, приемане и разбиране. Най-важният принцип, който трябва да спазваме като родители, е да не влизаме в конкурентни взаимоотношения с детето си, да не се опитваме да го "надвиваме". За младия човек самоутвърждаването и отстояването на автономността са поведенчески приоритети и той е готов да се бори за тях със зъби и нокти. Това не е просто хлапашки инат, а процес на усвояване на умения, жизнено необходими за изграждането на неговата личност. Не бива да се опитваме да сломим "ината" на юношата, това не е полезно за неговото бъдещо развитие. Напротив - трябва да го насърчаваме да упражнява волята си, като насочим усилията му не към себе си, а към вредните фактори от обкръжението.

Ефективният начин да гарантираме безопасността на детето си е да бъдем негови треньори в изкуството да оцелява. А това става не като го изолираме от опасностите, а като го научим да се справя с тях, да се противопоставя на вредните въздействия и влияния. Част от проблемите, свързани с посегателствата спрямо непълнолетни, произтичат от факта, че те посещават заведения за възрастни, а нямат опита, необходим за безопасно общуване и често стават жертва на наивност и свободно поведение. Да научим девойката или младежа как да реагират на агресивно отношение, да общуват с хора в нетрезво състояние, да отказват съмнителни покани на непознати лица - това е наше задължение като родители.

- Създайте си собствена представа, къде прекарва вечерите си Вашето дете и в каква атмосфера попада то. Има много начини един родител да провери каква е средата в предпочитаните от детето му дискотеки, кафенета или клубове. Можете да поговорите с познати, да помолите приятел на семейството да провери или да отидете сам, разбира се не във времето, в което детето Ви е там. Тийнейджърът не бива да се чувства следен или шпиониран, но Вие все пак трябва да имате ясна представа за обстановката и компанията, в която най-скъпото Ви същество прекарва свободното си време. Да сте наясно с възможните опасности и с уменията, които не съвсем порасналото Ви дете трябва да притежава, за да оцелее в тази среда.

- Втората стъпка е изграждането на ясен регламент. Уговорете с тийнейджърите часа на прибиране и изисквайте безусловното му спазване. Обяснете им, че ако им се наложи да просрочат определения час, трябва обезателно да ви се обадят. Ако имате дъщеря, интересувайте се с кого излиза и особено - с кого ще се прибере. Ако компанията Ви се струва ненадеждна - ангажирайте се лично да я посрещнете.

 

Поговорете с дъщеря си:

- Никога да не посещава сама дискотека, а с група приятели, в които е сигурна;

- Ако е с приятели, да не насърчава ухажвания от съседни маси и от други компании - това е най-честата причина за скандали и инциденти в дискотеките;

- Да не приема почерпки и покани за танц от малко познати мъже, особено ако "ухажорите" са пийнали. Да има предвид, че в очите на един по-зрял мъж тийнейджърската лятна мода, разкриваща радващи окото форми и освободеното поведение на една девойка, често се приемат като белег на достъпност и дори на разпуснатост и могат да бъдат интерпретирани като сексуална покана;

- Ако ухажорите станат много натрапчиви - да намери повод да отклони вниманието им и да се измъкне незабелязано;

- Да не променя компанията в средата на вечерта. Ако не може да се прибере с приятелите, с които е излязла - по добре да позвъни на Вас, за да я приберете от дискотеката, отколкото да си тръгне сама или с лица, които слабо познава;

- Да не дава номера на домашния си телефон на случайни познати, за да не стане жертва на телефонен тормоз. Ако се запознае с момче, което харесва, да вземе неговия телефонен номер, докато го опознае по-добре;

- Ако си определя среща с момче, което малко познава - да я проведе на оживено място или да вземе със себе си сигурна приятелка;

- Да не се доверява на хора, които се представят за агенти на фирми за фотомодели, с предложение да й направи снимки - може да се окаже в ръцете на лица, занимаващи се с порнография или изнудване;

- Да не се качва в автомобили на непознати, дори ако й предлагат да я закарат до близка дискотека;

- Ако се стигне до посегателство спрямо девойката, тя трябва да запази самообладание и да вика за помощ...

 

Поговорете със сина си:

- Да пази личните си вещи. Когато става да танцува, да не оставя по масите и местата за сядане ключове, портмонета, скъпи връхни дрехи.

- Да проявява дискретност при разплащане за консумираните напитки. Да не демонстрира материално благополучие, размахвайки едри банкноти или раздавайки почерпки по съседни маси - това привлича погледа на евентуални грабители;

- Да се въздържа от размяна на реплики с лица от други компании, особено ако последните са в нетрезво състояние;

- Да не реагира на злобни подмятания и закачки - отговорът на обидата обикновено не води до прекратяване на агресивното поведение, а до неговата ескалация. Понякога лицето, отправящо обидите съзнателно провокира скандала, а последвалата физическа разправа използва за извършване на грабеж.

- Да не се поддава на общото настроение и въздействие на компанията, тласкаща го към употреба на прахчета, нефабрично произведени цигари и таблетки. На първо място - употребата им в съчетание с алкохол е много опасна, независимо какво го уверяват околните. На второ - голяма е вероятността да получи не това, което иска да опита.

Сигурно има още много неща, на които един заинтересован родител да научи детето си. Трябва само да се поразрови във собствения си опит и спомени. Да подхожда към това специфично обучение с търпение, разбиране и такт. И да не забравя, че и той е бил млад ...