От Шери Х. Мекленбург, помощник федерален прокурор, Северен окръг на Илинойс, Чикаго, Илинойс; Патриша Дж. Бейли, помощник областен прокурор, началник на Специалното бюро за съдебни спорове, Областна прокуратура на окръг Ню Йорк - Манхатън, Ню Йорк; Марк Р. Ларсън, главен заместник на криминален отдел, Прокуратура на Кинг Каунти, Сиатъл, Вашингтон
Юли 2013 г., Списание „Police Chief”
Полицията правилно смята, че ролята й е да открива какво престъпление е извършено, кой всъщност го е извършил и кой всъщност не го е извършил. Етапът на разследването може да се контролира със закони, но не е част от състезателната система и предаността на полицията е към истината. Полицията няма възложена роля в обвинението или защитата. Задължението на разследващия не е да представи случая според най-добрия сценарий, а да представи истината. Затова полицията е длъжна да приеме процедури по разследване, включително процедури по идентификация от очевидци, които са най-подходящи за достигане до истината.
Целта на настоящата статия е да представи на читателите най-новата научна информация за последователната процедура, така че полицейските началници да могат обективно да преценят кой е най-добрият начин за подобряване на процедурите по идентификация от очевидци.