Корупцията е световен проблем, който съпътства общественият живот от хилядолетия. Тя оказва сериозни негативни последици върху държавата и обществото, тъй като води до неефективно разходване на публични средства, забавя икономическия растеж, увеличава неравенството сред хората и разрушава върховенството на закона.
В българското законодателство липсва правна дефиниция на понятието „корупция“, макар че то се използва като законов термин.
Най-често „корупцията“ е разглеждана като злоупотреба с публична власт или служебно положение за постигане на лична облага.
Според Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията от 1999 г.: „Корупция е искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването за такава“.
В наказателноправен аспект, основните видове корупционни престъпления според българския Наказателен Кодекс са:
- престъпления по служба (чл. 282-285 НК)
- подкупи (чл. 301 – 307а НК)
- престъпление по чл. 224 от НК
- престъпления по чл. 225б-в от НК.
От тях най-голям дял заемат престъпленията по служба, следвани от подкупа.
В широк смисъл, към корупционните престъпления могат да бъдат причислени и такива като безстопанственост (чл. 219 от НК), измама, ако е извършена от длъжностно лице (чл. 210 от НК), длъжностни присвоявания (чл. 201-205 от НК), документни измами (чл. 212-212б от НК), сключване на неизгодна сделка (чл. 220 от НК) и др. Основанията за причисляването на някои от тези престъпления към корупционните са свързани с това, че зад тяхното извършване стои осъществяването на най-типичното корупционно престъпление – подкуп.
Престъпленията по служба (чл. 282-285 НК) са най-разпространените корупционни престъпления.
С тях ръководни или други служители, имащи управленски функции (длъжностни лица) нарушават общоприети норми и правила, гарантиращи нормалното и безпристрастно функциониране на държавния апарат. Целта е набавяне на лична облага или облагодетелстване на приближени му физически или юридически лица. В резултат на тези престъпления могат да настъпят немаловажни вредни последици, както от имуществен, така и от неимуществен характер.
Според Наказателния кодекс „длъжнocтнo лицe” e тoвa, нa което e възлoжeнo дa изпълнявa cъc зaплaтa или бeзплaтнo, вpeмeннo или пocтoяннo:
a) cлyжбa в дъpжaвнo yчpeждeниe, c изключение нa извъpшвaщитe дeйнocт caмo нa мaтepиaлнo изпълнeниe;
б) ръководна paбoтa или paбoтa, cвъpзaнa c пaзeнe или yпpaвлeниe нa чyждo имyщecтвo в дъpжaвнo пpeдпpиятиe.
При престъпленията по служба имаме няколко хипотези:
- чл. 282 от НК - „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда….“.
Наказанието, което е предвидено за това престъпление е лишаване от свобода до 5 години, като съдът може да постанови и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, или пробация.
- чл. 282а от НК – „Длъжностно лице, което при наличието на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване…“.
Наказанието, което се предвижда в този случай е лишаване от свобода до 3 години, глоба в размер до 500 лв. и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
- чл. 283 от НК – „Длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага…“.
Според българският кодекс, наказанието за това престъпление е лишаване от свобода до 3 години.При тези престъпления по служба в следствие на деянието могат да настъпят значителни вредни последици.
Подкуп (чл. 301 – 307а НК)
Подкупите в най-голяма степен олицетворяват корупцията в наказателното право.
Те обикновено предхождат извършването на други престъпления (например сключване на неизгодни сделки). Ето защо за нанесените щети може да се говори едва след отчитането на икономическата вреда и свързаните с тях престъпни деяния.
Освен материални щети, които нанасят подкупите трябва да се имат предвид и отрицателните социални и нравствени последици за гражданите и общественото съзнание, които са резултат от подкупите.
Българското наказателно право предвижда наказания както за пасивния, така и за активния подкуп.
Активният подкуп (даването на подкуп) е регламентиран в чл. 304 и чл. 304а от НК.
Извършител на това престъпление може да бъде всяко наказателно-отговорно лице (гражданин), което предложи, обещае или даде подкуп.Получател на този вид подкуп е винаги длъжностно лице.
Основният състав на активният подкуп е посочен в чл. 304, ал. 1 от НК: „Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице, за него или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“.
Предвиждат се и по-тежки наказания за активния подкуп в НК, в зависимост от качеството на длъжностното лице или последиците от деянието:
- чл. 304, ал. 2 от НК - „Ако във връзка с подкупа длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е нарушило служебните си задължения….“.
Наказанието, което е предвидено е „лишаване от свобода до осем години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление“.
В този случай подкупът се дава с цел длъжностното лице да наруши своите служебни задължения.
- чл. 304а от НК – „Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ полицай….“
Наказанието за този вид престъпление е когато подкупът е предложен, обещан или даден на лице, заемащо отговорно служебно положение и наказанието, което се предвижда е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.
- чл. 305 от НК – Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и когато подкупът се дава на арбитър или вещо лице, назначено от съд или друга институция.
- чл. 304б, ал. 1 от НК - Търговията с влияние е престъпление, при което деецът иска или приема дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приема предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му.
Наказанието, което е предвидено за това престъпление е „лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева".
Тук извършител може да е всяко наказателно отговорно лице, без да е необходимо то да притежава длъжностно качество. Не е необходимо лицето реално да извърши действия по реализиране на влиянието, но е необходимо той да разполага с обективна възможност да упражни влияние.
За търговия с влияние отговаря и този, който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние - чл. 304б, ал. 2 от НК.
Наказанието, което е предвидено за това престъпление е „лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева."
Според българския Наказателен кодекс наказуемо е посредничеството за подкуп, което е уредено в чл. 305а от НК: „Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове се наказва с "лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева“.
Наказва се и провокацията към подкуп – чл. 307 от НК: „Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп, с цел да навреди на онзи, който даде или приема подкупа…“.
В този случай предвиденото наказание е "лишаване от свобода до три години".
В чл. 306 от НК е посочено единственото изключение, в което не е предвидено търсене на наказателна отговорност: „Лицето, дало подкуп, не се наказва, ако е било изнудено от длъжностното лице да направи това и ако незабавно и доброволно е съобщило на властите“.
Пасивен подкуп (чл.301 – 302а от НК)
Пасивният подкуп се отнася до длъжностното лице, което приема или поиска облагата. Тук извършител на деянието може да бъде само и единствено длъжностно лице, за разлика от активния подкуп, където може да бъде всяко наказателно-отговорно лице.
Получаването на подкупа всъщност е и основният мотив на длъжностното лице да наруши задълженията си. С „приемането“ на предложението или обещанието за дар или облага се визуализира поведението на длъжностното лице – изразява се съгласие с отправената му оферта или с поетия ангажимент на подкупващия да му предостави дар/облага, за да действа той користно (с цел да набави за себе си облага) при изпълнение на службата си.
Основният състав на пасивният подкуп е уреден в чл. 301, ал. 1 от НК: „Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“.
Лицето се наказва по-тежко, ако е нарушило служебните си задължения, заради получения подкуп (чл. 301, ал. 2 от НК) и още по-тежко, ако заради подкупа е извършило друго престъпление (чл. 301, ал. 3 от НК):
(2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.
(3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.
Предвидени са и по-тежки наказания за пасивния подкуп, с оглед по-голямата обществена опасност на извършителя или начина на извършване на престъплението. Те са посочени в чл. 302 и чл. 302а от НК и касаят случаите, когато:
- подкупът е извършен от длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение;
- подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
- подкупът е извършен повторно или стойността на подкупа е в големи размери;
- подкупът е в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.
Престъплението по чл. 224 от НК е друго корупционно престъпление.
Наказателният кодекс предвижда налагане на наказание и на лице, което „получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството…“.
Наказанието, което е предвидено в този случай е "лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева".
Престъпления по чл. 225б-в от НК
Внимание заслужават разпоредбите на чл. 225б и чл. 225в от НК, които обявяват за наказуеми деяния, които са в пряка връзка с престъплението „подкуп“.
– чл. 225б от НК – получаване на имотна облага срещу извършена работа или оказана услуга.
„Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.“.
- чл. 225в от НК е с насоченост за налагане на наказания за корупция в частния сектор, като предвиденото наказание се отнася за лица, които изпълняват работа за юридическо лице или едноличен търговец.
„Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева“.
Причините за извършване на корупционни престъпления са най-различни и са породени от съществуването на редица фактори, като:
- пропуски в законодателството;
- слабости и несъвършенства в организацията и управлението на дейности в различните обществени сфери;
- недостатъци и пропуски в дейността на правоохранителните органи;
- наличието на „сива“ и „черна“ икономика;
- незачитане на правни и морални норми – стремеж за бързо забогатяване;
- ниска ефективност на правозащитната система.
Предотвратяването на корупционните рискове изисква не само познаване на наказателната отговорност, която се носи, ако лице извърши такова престъпление, но и изграждане на култура на почтеност и въвеждане на прозрачни работни процеси, които изключват възможността за нерегламентирани договорки.
Информация за пострадали от корупционни престъпления може да откриете тук.
Изготвено: сектор "Контингент и превенция" при ГДНП