15 Май 2017
Бою Божков, роден на 10 октомври 1911 г. в с. Кормяново, Севлиевско, по принос към пожарното дело в България заслужено е сред най-видните му дейци. Благодарение на високата си професионална подготовка, обща култура, лично обаяние и неуморни усилия той оставя трайна и дълбока следа. Няма друг период в историята на пожарното и спасителното дело, в който за толкова кратко време да са приети изключително важни законодателни актове като Закона за противопожарната защита от 1946 г. с фонд „Противопожарна защита”, създаване на Държавното противопожарно училище (днес факултет ПБЗН при Академията на МВР), одържавяване и централизиране на противопожарните служби, извеждане на преден план и разгръщане на профилактичните мероприятия, провеждане на организационно-структурни и др. мероприятия, с които противопожарната охрана на страната коренно се преустройва, стабилизира и усъвършенства.
Роден е на 10.10.1911 г. в с.Кормяново, Севлиевско, в бедно семейство. Надарен е с природна интелигентност, обаятелност, изключителна любознателност и работоспособност.
Завършил е школа за запасни офицери през 1930 - 1931 г. и висшия институт за учители в Шумен.
Първоначалната си пожарната подготовка получава в първия курс за пожарни командири през 1935 г. Практически опит като пожарен командир придобива в Горна Оряховица, Асеновград, Сливен и Неврокоп (днес Гоце Делчев).
Работи като инспектор по пожарно дело към Министерство на финансите по времето на Юрий Захарчук – Пожарникар на ХХ век. В това си качество заедно с него става инициатор за създаването на фонд "Противопожарно дело" и пряко ръководи дейността му за укрепване на противопожарните служби в страната и тяхното модернизиране със съвременни технически средства, както и за построяване на съвременни сгради. Публикува множество статии в сп.”Пожарна охрана” - орган на общинските пожарни служби в страната, а по-късно в сп.”Противопожарна защита”.
В периода от м.октомври 1944 г. до 5 април 1951 г. (6 години и 6 месеца) е началник на отдел "Противопожарна защита" към МВР - главен инспектор.
През този период са извършени голям брой законодателни, организационно-структурни и др. мероприятия, с които противопожарната охрана на страната коренно се преустройва, стабилизира и усъвършенства.
Голяма заслуга на Бою Божков е изготвянето и приемането на Закона за противопожарната защита, приет през март 1946 г., с който противопожарната охрана става от общинска държавна.
По негово време са приети голям брой нормативни актове: Правилник за дейността на обектните противопожарни служби (по данни от възбудения по-късно съдебен процес срещу Бою Божков в страната са изградени 12 232 обектни противопожарни служби); Правилник за опазване на посевите и харманите от пожари; Правилник за опазване на горите от пожари; Правилник за дейността на Държавното противопожарно училище и др., които дават голям тласък в развитието на пожарното дело и на направление държавен противопожарен контрол.
По време на ръководството на противопожарната защита от генерал-майор Бою Божков са построени сградите на Държавното противопожарно училище, сградата на Централното управление на противопожарната охрана при МВР (сега Медицински институт – МВР) и сградите на редица противопожарни служби в страната.
Бою Божков участва лично в подготовката на първите два випуска
курсанти на Държавното противопожарно училище от висшия (командирски) курс като преподавател по дисциплината "Закон и правилници и административна дейност”. Автор е на монографията “Борба с пожарите”.
През 1950 г. е приет Правилник за местните общински доброволни противопожарни служби (ДВ бр.217/1950 г.) В страната са изградени 815 общински противопожарни служби (по данни от Процеса срещу ППЗ).
По времето на Бою Божков България става и член на МТКО -Международния технически комитет за пожаропредпазване и борба с огъня, днес CTIF – Международна асоциация на пожарните и спасителните служби.
Но въпреки огромната преданост на пожарното дело и огромните усилия и през 1951 г. Бою Божков е заподозрян в нездрави идеологически позиции. Той е главният обвиняем по т.нар. дело срещу "Вражеската група на противопожарната защита" № 4597 от 1951/1952 г., като документите от процеса представляват архив от 59 тома. В хода на следствието и процеса като аргумент срещу него се използва фактът, че у него са намерени 49 книги с противопожарно съдържание от западни държави срещу 16 от СССР и други подобни обвинения. Той непрекъснато твърдял, че испектора по пожарно дело към МВР в периода 1934 – 1944 г. Юрий Захарчук, ако бе останал жив, е щял да служи предано на България и че е трябвало у нас да бъде приеман така, както в тогавашния СССР - Суворов и Кутузов.
Заедно с Иван Дипчиков (също от първия курс за пожарни командири през 1935 г. и пръв началник на Държавното противопожарно училище) и Владимир Удрев – началник на предприятие „Щит” на МВР за призводство и ремонт на противопожарни уреди и съоръжения, Бою Божков получава смъртна присъда като "враг на народната власт", потвърдена и от Висшия съдебен съвет. Голяма част от следствените протоколи със самопризнания "за действия в полза на чужди разузнавания и допуснати грешки в управлението на противопожарната защита" са без подписа на самия Бою Божков.
Смъртната присъда е изпълнена на 14.01.1953 г. в София чрез разстрел.
През 1956 г. са реабилитирани редица репресирани по процеса срещу "Вражеската група на ППЗ".
По-късно посмъртно и Бою Божков е реабилитиран с Решение № 72020 на XV сесия на Деветото Народно събрание (обнародвано в ДВ. бр.22 от 16 март 1990 г.) заедно с Иван Дипчиков, Владимир Удрев и още 7 репресирани пожарникари.
Без съмнение с високата си професионална подготовка, висока обща култура, лично обаяние и дълбока следа в развитието на пожарното дело, генерал Бою Божков е един от най-видните дейци в историята на пожарното дело в България.
На 1 юли 1999 г. по случай 120-годишнината от създаването на МВР в столицата бе открит Паметник на загиналите при изпълнение на служебния им дълг пожарникари, където за отдаване на заслужено признание и преклонение със златни букви бе записано и името на генерал-майор Бою Божков.