Навършиха се 100 години от рождението на Иван Дипчиков – реформатор на пожарното дело и пръв началник на Държавното противопожарно училище

    Тържествено годишнината ще бъде отбелязана от 14.15 ч. на 21.12.т.г. в салона на факултет ПБЗН при АМВР в присъствието на сина и дъщеря му, които ще направят дарение на музейната сбирка.

    Иван Дипчиков е роден на 18.12.1911 г. в гр. Бяла Слатина. Завършва школа за запасни офицери в кв. Княжево в столицата. Три години работи като учител. През 1935 г. заедно с Бою Божков завършва първия шестмесечен курс за пожарни командири, организиран под ръководството на Юрий Захарчук от Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
    Една година - 1936 -а, заема длъжността пожарен командир в гр. Русе. От 1936 до 1938 г. е пожарен командир в гр. Пазарджик, където се отличава с изключителна смелост и професионализъм при гасене на сложни пожари.
    От 1938 г. ръководи противопожарната защита към БДЖ на длъжност инспектор по пожарно дело.
    Дейността му е особено трудна по време на бомбардировките в периода 1941 - 1944 г., в резултат на които възникват големи пожари, особено на гара София. Началник е на противопожарната защита към БДЖ до 1946 г.
    През 1946 г. е приет Законът за противопожарната защита, чийто съавтор е Иван Дипчиков.
    В изпълнение на ЗПЗ на 21.12.1947 г. в София е открито първото у нас и на Балканския полуостров Държавно противопожарно училище с два отдела: висш - с продължителност на обучението 18 месеца, и нисш - шестмесечен. Иван Дипчиков е негов основател и пръв началник, при което проявава и влага изключителен интелект и професионална подготовка. Разработва Правилник на противопожарното училище, според който то е самостоятелно звено към МВР - до 1963 г., когато е включено в структурата на ВСШ към МВР. Води лекциите по дисциплината „Пожарна профилактика” – направление на дейност на органите на противопожарната защита което се развива като основополагащо за осигуряването на пожарната безопасност.
    В чл. 1 на Правилника е посочено, че "Целта на училището е да даде обща и специална теоретическа и практическа противопожарна подготовка на следващите в него възпитаници за: инструктори, ръководители на общинско-доброволни и обектни противопожарни служби и пожарникари".
    Първите курсанти от висшия и низшия курс са приети на 25 ноември 1947 г. Във висшия курс са постъпили 37 курсанти, като общият хорариум на изучаваните дисциплини е 778 учебни часа, от които 385 са за теоретична подготовка.
    Големи са усилията на Иван Дипчиков за построяване на сградата на Държавното противопожарно училище на мястото на бившия Първи пожарен клон към Столичната противопожарна охрана на ул. ”Пиротска” № 171, за което са отпуснати 52 млн. лева.. В сградата му днес функционира факултет „Пожарна безопасност и защита на населението” при Академията на МВР. Актът за полагането на първата копка е подписан на 1 октомври 1946 г. Сградата е съвременна, двуетажна, с шест халета за противопожарни и специални автомобили, с апартаменти за преподавателския състав. В един от двустайните апартаменти се настанява и семейството на началника на училището.
    На 17 април 1951 г. Иван Дипчиков е арестуван с обвинение в саботаж, вредителство и шпионска дейност в полза на чужди разузнавания. Образувано е следствено дело № 101, което продължава близо две години и е известно като Делото срещу противопожарна защита. Като следствен е подлаган на мъчения за изтръгване на самопризнания.
    Дипчиков е третият, осъден на смърт по процеса 1951/1952 г., нанесъл изключително тежък удар на развитието на пожарното дело в България - срещу "Вражеската група на ППЗ" заедно с началника на отдел “Противопожарна защита” при МВР генерал-майор Бою Божков и Владимир Удрев.
    Иван Дипчиков е следовник на делото на Юрий Захарчук. Работи енергично като съратник на Бою Божков – началник на отдел „Противопожарна защита” при МВР в периода 1943 – 1952 г. и от най-значимите фактори за извършените реформи след приемането на Закона за противопожарната защита от 1946 г. Независимо от политическите промени след 1944 г. отстоява виждането, че трябва да се съхранят подготвените пожарни командири и редовите пожарникари и занапред да се следва опитът на развитите европейски държави за развитие на пожарното дело у нас.
    Чрез разстрел смъртната присъда срещу тримата големи дейци на пожарното дело – Бою Божков, Иван Дипчиков и Владимир Удрев, е изпълнена в София на 14.01.1953 г.
    Посмъртно Иван Дипчиков е реабилитиран с решение на Деветото народно събрание, обнародвано едва през 1990 г. в Държавен вестник.
    В негова памет на един от кабинетите на факултет "безопасност и защита на населението" при Академията на  МВР е дадено неговото име.