Въпроси и отговори – Шенген
Съгласно Решение (EС) 2024/210 на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и в Румъния, считано от 31 март 2024 г. България става пълноправен член на Шенгенското пространство, като ще прилага в пълнота шенгенското законодателство.
Често задавани въпроси и отговори:
1. Кои държави са част от Шенгенското пространство?
Към 31 март 2024 г. Шенгенското пространство включва 29 държави: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република, Швеция и Швейцария.
2. Ще бъде ли премахнат граничният контрол по границите на България?
Контролът на лицата ще бъде премахнат по вътрешните морски и въздушни граници от 31 март 2024 г., като действащите правила за контрол на стоките ще продължат да се прилагат.
Проверките по вътрешните сухопътни граници (България – Румъния и България –Гърция) ще продължат до вземането на последващо решение по този въпрос.
3. На какви проверки ще подлежат българските граждани при пътуване в държавите от Шенгенското пространство?
Българските граждани няма да подлежат на гранични проверки при пристигане по въздух и вода в държави членки от Шенгенското пространство.
4. Какви правила ще се прилагат по отношение на българските разрешения за пребиваване и национални визи за дългосрочно пребиваване?
Притежателите на валидни български разрешения за пребиваване и национални визи за дългосрочно пребиваване ще могат на основание на тези документи, както и на валиден и признат пътен документ, да се движат свободно до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период на територията на другите държави членки на Шенгенското пространство. При изчисляването на разрешения престой няма значение дали лицата пребивават 90 дни непрекъснато в другите държави членки на Шенгенското пространство или влизат и излизат няколко пъти.
5. Как ще се изчислява правото на пребиваване в страните от Шенгенското пространство след 31 март 2024 г.?
Престоят в България ще се счита за престой в Шенгенското пространство и ще бъде включен в изчисляването на максимално разрешения престой от 90 дни за всеки период от 180 дни.
Например: Чужд гражданин, притежаващ шенгенска виза - валидна за 90 дни, издадена от България – който пребивава у нас за 80 дни, ще има още 10 дни право на пребиваване в друга държава членка на Шенген.
6. Визи за краткосрочен престой, издадени от България, ще позволяват ли пътуване до други държави от Шенгенското пространство?
Да. България ще издава единни (шенгенски) визи от 31 март 2024 г. Единните визи, издадени след тази дата, ще позволяват пътуване до Шенгенското пространство за престой до 90 дни за всеки период от 180 дни.
7. Визи за краткосрочен престой, издадени от България преди 31 март 2024 г., ще позволяват ли пътуване до друга държава от Шенген?
Визите, издадени преди 31 март 2024 г., ще бъдат валидни за целия период, за който са издадени, но само за влизане в България. Притежателят на виза за краткосрочно пребиваване, издадена от България преди 31 март 2024 г., който възнамерява да пътува до Шенгенското пространство, ще трябва да кандидатства за виза пред властите на държавата, до която той/тя възнамерява да пътува. Притежателите на национални краткосрочни визи, издадени от България, ще имат право да пътуват и пребивават само в България, Румъния и Кипър, но не и в останалите страни от Шенгенското пространство.
8. Визи за краткосрочен престой, издадени от България преди 31 март 2024 г., дават ли право на транзитно преминаване през летище в Шенгенското пространство, или е необходима нова виза?
Да, необходимо е издаване на нова виза.
9. Необходима ли е шенгенска виза при пристигане например в Гърция след 31 март 2024 г. и преминаване през България/Румъния по суша. Необходима ли е многократна виза?
Не. Еднократната виза е достатъчна за сухопътно транзитно преминаване през всички страни от Шенген, независимо дали контролът по сухопътните граници е премахнат или не.
10. Как ще пътуват децата след 31 март?
След 31 март 2024 г. граничните проверки на малолетни и непълнолетни лица, напускащи страната през вътрешни въздушни и морски граници, ще отпаднат. В тази връзка, ГД „Гранична полиция“ няма да изисква и предоставяне на писмено съгласие от родителите при напускане страната на малолетни и непълнолетни български граждани на вътрешни въздушни и морски граници, пътуващи за страни от Шенген. Изискването за носене на документ за самоличност се запазва. Родителите следва да знаят, че принципът за наличие на общо съгласие за издаване на паспорт и за напускане територията на страната, залегнал в националното законодателство (в Закона за българските лични документи и Семейния кодекс), трябва да се спазва. При наличие на спор между родителите по тези въпроси, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Декларацията за съгласие за пътуване на дете ще продължава да се изисква на вътрешни сухоземни и външни граници. Запазва се и при полети към страни извън Шенген.
11. Кои лица, установени в държави от Шенгенското пространство, подлежат на връщане в България?
С оглед защита на уязвими лица нормативно е предвидено въвеждане на сигнали в Шенгенската информационна система (ШИС) на основание влезли в сила или по които е допуснато предварително изпълнение заповеди за прилагане на принудителни административни мерки или съдебни решения за налагане на забрана за напускане на страната.
Мерките обхващат следните групи лица:
- уязвими пълнолетни лица, за които са постъпили данни за наличие на конкретен и явен риск да бъдат изведени или да напуснат територията на страната и да станат жертви на трафик на хора, както и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите настойници/попечители;
- уязвими ненавършили пълнолетие лица при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина, при въвличане в дейности, неблагоприятни за физическото, психическото и нравственото развитие, както и които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.