Да бъдем разбиращи

• Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да ѝ покажем, че сме на нейна страна.
• Да ѝ покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.
• Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него.
• Да не я притискаме да взима бързи решения.
• Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора.
• Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник.
• Да опитаме по-скоро да ѝ обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.
• Да ѝ помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва.
• Не трябва да й казваме, че  е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.
• Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото  това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо, както за собственото ѝ психично здраве, така и за нормалното израстване на децата ѝ. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.
• Трябва да уважим потребността ѝ да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.

Да ѝ помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие

• Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете ѝ за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.
• В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.

Какво бихме могли да ѝ кажем?

 

Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

• Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.
• Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение.
• Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът.
• Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.
• Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.
• Жертвата не е сама с проблема си.
• Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.
• Насилието носи травматични последствия за децата.
• Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е нарушение. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.
• Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.

Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във вземането на по-смели решения.