Сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка”
ИСТОРИЯ
Началото на консултативната работа в системата на МВР е поставено през 90-те години. Дейностите, които се развиват първоначално, са индивидуално психологично консултиране и провеждане на дебрифинг. Те се осъществяват в рамките на сектор „Психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност“. Създава се психологичен кабинет на територията на Медицинската служба в СДВР. През м. април 2002 г. консултативните дейности се обособяват в самостоятелен сектор, наречен “Психологична профилактика и консултиране”. Секторът концентрира работата си върху проблемите на професионалния стрес при служителите на МВР, тъй като стресът се приема за един от основните дестабилизиращи фактори в полицейската и огнеборската професии. През 2009 год. името на сектора се променя на “Консултативна психология”, като полето на дейност се разширява и по посока на организационното консултиране.
ДЕЙНОСТИ
- Индивидуално и семейно консултиране:
Индивидуалните и семейни психологични консултации за служители на МВР и членове на техните семейства се основават на утвърдените професионални стандарти и са:
- доброволни;
- поверителни (конфиденциални);
- безплатни.
Някои области на индивидуално и семейно консултиране:
- личностни проблеми и житейски кризи;
- междуличностни конфликти и проблеми в отношенията;
- проблеми, свързани с възпитанието на децата;
- проблеми, свързани със зависимост от алкохол или други субстанции;
- трудности в професионалната адаптация и развитие;
- състояния след участие в критичен инцидент;
- други, не посочени по-горе случаи, предизвикващи психически дискомфорт“
- Организационно консултиране:
Организационното консултиране има за цел да анализира и осмисли от гледна точка на психологичното знание актуални процеси в организационната единица и да предложи на нейните лидери насоки за управление и повлияване на тези процеси, отчитайки всички основни параметри като работна задача, мисия, култура и т.н.
Като практическа дейност, то започва с диагностика на актуалната ситуация с цел установяване на проблемни области в конкретната организационна структура. Проблемните области най-често са свързани с:
- индивидуалното поведение в работната среда (мотивация, отношения, ангажираност, удовлетвореност);
- груповите процеси (организационна култура и организационни роли; ръководство и лидерство; формални и неформални групи, екипност; комуникация, конфликти.
След етапа на диагностика, процесът на организационно консултиране продължава с предоставяне на обратна връзка под формата на доклад до ръководството на съответното структурно звено, съдържащ анализ на резултатите и практически препоръки, насочени към постигането на промяна в началната ситуация. Докладът от организационното консултиране е аналитично аргументирана визия за ситуацията в структурата. Той може да дава психологически аргументи за определени управленски решения, но не измества отговорността и избора на ръководителя да ги вземе.
- Интерактивни обучения и тренинги:
Интерактивните обучения се провеждат като част от организационното консултиране или като самостоятелен модул, след заявка от страна на Ръководителя на съответната служба. За този тип обучения е характерно: постоянен диалог с обучаемите, използване на активни методи на обучение, ориентираност към проблемите и формиране на умения.
Примерни теми ( за пълен списък на предлаганите обучения вижте Служебна информация):
- тренинг в лидерски умения;
- тренинг в комуникативни умения;
- тренинг за разрешаване на конфликти;
- тренинг за екипна съвместимост;
- тренинг на устойчивостта на стрес;
- общуване с граждани в конфликтна среда;
- обучение за работа с жертви на престъпления с модул за специализирано изслушване на деца – жертви или свидетели на престъпления;
- работа на полицията психично болни граждани;
- превенция на професионалния стрес;
- комуникативни умения за новоназначени служители;
- теми, по заявка на Ръководителя на съответното звено.
- Кризисни интервенции след критични инциденти:
Критичните произшествия са силно емоционално натоварени събития и могат да имат неблагоприятни последствия за участващите в тях. Причина за това са високата интензивност на преживяването, което произтича от неговата внезапност и драматизъм и от възможността реакциите да се потиснат и капсулират.
Травматичното събитие, което възниква при определени извънредни обстоятелства, може да предизвиква като отговор преживявания на интензивен стрес дори при опитни служители, с дългогодишн стаж. Причината за това е субективното значение, което всеки човек придава на преживения критичен инцидент. В този смисъл въздействието на едно и също събитие при някои служители може да предизвика симптоми на остър стрес, а при други те да липсват напълно, като определящи са не някаква характеристики на слабост или уязвимост, а факти или обстоятелства от инцидента, които докосват служителя по един по-личен начин (напр. физическа прилика на пострадал с близък, асоциативни връзки с нещо лично преживяно и др. под.)
Видове кризисни интервенции след критичен инцидент:
Дифузия
Демобилизация
Дебрифинг
Най-често провежданата интервенция след критичен инцидент е дебрифингът. Той е форма на групова кризисна работа след преживяно травматично събитие. Целта на провеждането му е двупосочна – от една страна посредством груповия процес и активното емоционално възпроизвеждане на събитието се търси ефект на катарзис, а от друга страна - методът допринася за повишаване на психологичната култура и информираност на участниците посредством включените обучителни елементи. Дебрифингът е насочен към предотвратяване хронифицирането на обичайните реакции на стрес и навременното откриване на затруднения във функционирането, които изискват допълнителна помощ. Като следствие на това, макар че сам по себе си дебрифингът може да е мъчително преживяване, той помага да се преработят по-бързо силните отрицателни чувства и остротата на спомена за станалото. Дебрифингът не премахва болката, но намалява времето на нейното преживяване и предпазва от развитие на посттравматично стресово разстройство.
“Да си спомниш е може би най-мъчителният начин да забравиш, но е най-добрият начин да намалиш това страдание.” Ерих Фрийд (водещ специалист по кризисни интервенции)
АКТУАЛНИ ПРОЕКТИ
- Обучителен проект „Превенция на суицидния риск при служителите на МВР“
- Програма за допълнително психологично осигуряване на РУ – СДВР
- Обучителна програма „Стратегия Антиконфликт“, съвместно със сектор „Масови мероприятия „- СДВР и АМВР, като част от подготовката за Председателството на Съвета на Европа.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ:
1. Кога човек се обръща към психолог?
Можете да потърсите психолог, когато:
- имате личен проблем, който влияе на изпълнението на служебните Ви ангажименти;
- е налице спад в професионалната Ви мотивация и липса на перспектива;
- се чувствате в безизходица и разговорите с колеги и приятелите не Ви носят очакваното облекчение;
- сте въвлечен в конфликт с колеги и/или началници и не намирате удовлетворително решение.
2. Как помага разговорът с психолог?
Разговорът с психолог отваря пространство, в което затрудненията могат да се разгледат в нова светлина, като се изследват възможностите за тяхното преодоляване и възстановяване на нормалното психично функциониране. В този разговор психологът съдейства за разширяване фокуса на възприемане на проблема и откриване на алтернативи за разрешаването му, като се мобилизират личните ресурси на служителя. Процесът на консултиране изисква повече от една среща и понякога е продължителен във времето.
3. Какво е различното в една психологична и една психиатрична консултация?
Психиатричната консултация се осъществява от лекар-психиатър и е насочена към установяване или отхвърляне наличието на психиатрично заболяване и предписването на подходящо лечение (медикаментозно и/или психотерапевтично). Психологът работи с хора, които имат временни затруднения или преживяват труден житейски период, но са психично здрави. Той партнира на човека и го подкрепя при разрешаването на актуалните му проблеми.
4. Може ли срещата с психолог да се отрази по някакъв начин на служебното ми положение? Кой ще разбере, че съм бил на консултация?
Консултиращият психолог спазва принципа на конфиденциалност – това, което се споделя с него остава в пространството на съвместната среща. Изключение се налага само в случаите, когато психичното състояние предполага възможност за нараняване на себе си или на околните.
5. Провеждането на дебрифинг след инцидент с колега ни натоварват допълнително психически. Какъв е смисълът?
Целта на дебрифинга е да:
- помогне да се изгради цялостна картина на събитието, което ще доведе до неговото по-бързо отзвучаване;
- позволи “вентилиране” на емоциите, които в противен случай могат да останат потиснати и капсулирани;
- предостави подкрепяща среда от хора, присъствали и преживяващи станалото по подобен начин.
Като следствие на това, макар че сам по себе си дебрифингът може да е мъчително преживяване, той помага да се преработят по-бързо силните отрицателни чувства и остротата на спомена за станалото. Дебрифингът не премахва болката, но намалява времето на нейното преживяване и предпазва от развитие на посттравматично стресово разстройство.
“Да си спомниш е може би най-мъчителният начин да забравиш, но е най-добрият начин да намалиш това страдание.” Ерих Фрийд (водещ специалист по кризисни интервенции)
