21 Май 2021
За празника на думите
Думите ни съпровождат от началото на живота ни. Обгръщат ни като звукова плацента още докато чакаме да се родим; асистират при раждането ни. Думи ни посрещат, когато се появим на белия свят, за който чак после разбираме , че не е бил толкова бял. Нарочни и случайни думи програмират пътя ни нататък и той предано ги следва, заобикаляйки всичките ни последващи действия, целящи да го отклонят. „Думи, за да се родиш“ беше заглавието на излязлата преди време книга на Мириям Сежер, вярвам, че колегите психолози не са я пропуснали. Тя ни напомня за тоталната реалност на езика, който твори психика. Не е допусната грешка, така е, проверяваме това всеки ден - с клиентите си, в човешките си отношения.
Мощна е силата на думите, концентрирана в нещо невидимо, просто звук, вибрация или нищо – от строго материална гледна точка. И Всичко – според Х.Л.Борхес (този властелин на думите) в чиито удивителни разкази се появява образа на един Бог, създаващ светове, като ги изговаря. Модерният разказвач на древните митове ни напомня, че употребата на езика е и следва да бъде свещенодействие. Ако случайно сме го забравили. Не сме ли?
Кой може да каже, че днес не сме механични към думите? Кой не се е чувствал удавен в безсмислените ежедневни словесни потоци на рекламите, презалят от лошите новини, риалити и други видове show, борещи се за вниманието ни, т.е ума ни, т.е енергията ни? Кой не е преглъщал с тъга и с повечко кафе/бира бездушния бюрократичен език, лишените от подлог (т.е. от авторство, ergo отговорност) изречения в страдателен залог, дежурните small talks? Откак свободата на словото стана задължителна, думите сякаш загубиха сакралния си смисъл, а на моменти и всякакъв смисъл. Тихото уединение на четящия и пишещия, пространството на психотерапевтичните сесии, тайните дневници и спонтанните актове на обикновена човешка близост и споделяне останаха изглежда последните убежища на чистите думи.
На празника на думите и буквите нека си припомним какво ни съветват, а може би и предупреждават библейските апостоли: „Никаква гнила дума да не излиза из устата ви…нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични…защото човек не се цапа от онова, което влиза в устата му, а от онова, което излиза от нея.“
Да си пожелаем чисти думи, чисти мисли и чиста радост в навечерието на този светъл празник на Духа!