Възстановяване от травмата

Облекчаването на мерките в някои европейски държави е светлина в тунела, указваща едно възможно скорошно излизане от острата фаза на пандемията. Възстановяването тогава ще стане основна задача за всички нас. Какво да очакваме?

Процесът на възстановяване е индивидуално преживяване и ще бъде различен за всеки. Възстановяването НЕ означава непременно пълна свобода от посттравматичните ефекти. Като цяло възстановяването е способността да продължим да живеем в настоящето, без да бъдем „затрупани“ от мислите и чувствата от миналото.

Централно за преживяването на травмата е безпомощността, изолацията и загубата на сила и контрол. Водещите принципи за възстановяване от травмата са възвръщане на усещането  за безопасност и контрол, т.е. овластяването.

В полето на терапевтичните подходи за овладяване последиците от травматичния стрес се водят бурни дебати от години дали припомнянето на травматичните спомени е необходимо за изцелението или напротив - може да се окаже дори вредно. Очевидно, това също е въпрос на индивидуален начин на преработка -  мнозина могат да намерят за полезно да разказват и преразказват преживяванията си от травмата, докато други могат да извлекат повече полза от „заравянето“ на травмата и активното занимание с други неща. За втората група разговорите за случилото се биха се преживели като „разравящи“ травмата и поради това - дестабилизиращи.

Посттравматичното възстановяване е процес,  който се разполага напред във времето и може да отнеме месеци или дори години/ в зависимост тежестта на травмата/, като следва определени етапи. Възстановяването на чувството за безопасност е първата и най-важна стъпка в посока психично справяне.

Д-р Пиер Джанет  и д-р Джудит Херман описват поетапна рамка за възстановяване на травмата в своя труд „Травма и възстановяване“ (1992), като очертават следните три етапа:

1. Безопасност и стабилизация

Хората, засегнати от травма, преживяват несигурност, която се разпростира в широки граници – от несигурност за здравето и неприкосновеността  на тялото до несигурност в отношенията си с другите при повторното вписване в обществото.  Възвръщането на чувството за безопасност може да отнеме дни до седмици при лица, травмирани от остро единично събитие или месеци до години -  при хора, които са били изложени на  хронични, повтарящи се във времето стресори. Продължителността на възстановяването зависи от степента на засягане, а тя се определя от това как сме интерпретирали случилото се и нашата роля в него. Възвръщането към рутината и практикуването на една ангажираща и смислена заетост е една от стъпките към изграждане на стабилност и чувство на безопасност. Една от най-важните области, които трябва да бъдат стабилизирани на този първоначален етап е емоционалната регулация/особено на гнева/. Как става това?

• Човек, който е преживял травма, трябва да си даде сметка, че трудните емоции в ежедневието, които себори да успокои, може да не изглеждат свързани директно с травмата, но всъщност тя е по-дълбоката причина за тях.
• Необходимо е да се научи как да регулира и управлява тези трудни емоции, като ги осъзнава и се опитва да гиотнася към истинската им причина /вместо към колегата, детето, партнъора/;
• За хората, за които действието е емоционално разтоварващо, съществуват невербални начини за регулация на емоциите. Популярни примери са практикуване на спорт, активности сред природата, помагане на другите. Практики като медитация, йога с дълбоко дишане, акупунктура са доказано ефективни за успокояване на нервната система и развиват по-ясен и спокоен поглед на живота.
• Важно на този етап е да постигнем по-добър режим на сън, движение, излагане на слънце и хранене.

2. Припомняне и скърбене

Задачата на този етап е  преработката на травмата, намирането на думи за описание и разбиране на случилото се  и осмисляне на преживяното чрез поставянето му в един по- широк контекст на събитията. Може да не прекарате много време в тази фаза. Въпреки това е необходимо да продължим да се грижим за безопасността и стабилността си за времето, когато сме в нея, защото тук психичното напрежение ще се покачи, поради връщането към спомените. Поддържането на чувство за сигурност и безопасност позволява на хората, засегнати от травмата, да преминат през тази фаза по начин, който интегрира историята на травмата, За да се случи това, трябва да си дадем време. Ако човекът, засегнат от травма, бързо се претовари и бъде  „залят“ от емоции, когато мисли или говори за своите травматични спомени, безопасността и стабилността му са застрашени. Те трябва да бъдат възстановени, преди да продължи по-нататък. Въпросът тук не е да „преживеем“ отново травмата,  нито пък да разказваме историята без емоции.

Ключовата задача на тази фаза включва изследване и скърбене по загубите, свързани с травмата, и предоставяне на пространство за тъгата и изразяване на съпътстващите емоции.

3. Повторно свързване и интеграция

В тази фаза трябва да има създаване на ново усещане за себе си и нова перспектива за бъдещето. Тази последна задача включва да позиционираме себе си в контекста на новите условия и в някакви нови смислени взаимоотношения. Чрез този процес травмата вече не е определящ и организиращ принцип в живота на човек. Тя се интегрира в житейския път, като става част от многото други истории и събития, която определят живота ни.

В този трети етап на възстановяване човекът, засегнат от травма, е готов да предприеме конкретни стъпки към възвръщане на контрола и самостоятелно определяне на живота.

В някои случаи хората, които са преживели травма, намират мисия, чрез която могат да продължат да се развиват, като например да помагат на други пострадали от подобни събития. Успешното разрешаване на последиците от травмата е мощно свидетелство за устойчивостта на човешкия дух.

Възстановяването е индивидуален процес, не е нужно да с е сравняваме с другите. Хората може да имат силно желание бързо да се почувстват добре, поради което да им се струва, че процесът отнема твърде много време или не го правят „правилно“. Важно е да се знае, че възстановяването не означава пълно отсъствие на мисли или чувства относно травматичното преживяване. То означава да сме  в състояние да живеем с травмата по начин, който не й позволява да контролира живота ни. Важно е да бъдем търпеливи и щадящи към себе си, докато се движим през този възстановителен процес.