23 Април 2020
Продължаваме да живеем и работим в контекста на извънредно положение. Това е ситуация на повишен стрес, независимо дали го усещаме и в каква степен. За всяка жива система (каквато е нашият организъм) факторите от средата, които изискват промяна на системата, пораждат стрес. Системата се активизира, за да се справи с тях, но продължителното „стоене“ в стресовата ситуация води до постепенно изчерпване на енергията и силите за справяне.
От какво зависи степента на стрес, която преживяваме? От една страна, от обективните, външни фактори, с които се сблъскваме, а именно – Болни ли сме от коронавирус? Имаме ли болни близки? Приятели? Влизаме ли в по-рискова група по отношение на болестта – ние или членовете на семейството ни? Останал ли е някой от семейството без доходи? Пренатоварени ли сме в работата си? и пр., и пр.
От друга страна, нивото на субективно преживявания стрес изключително много зависи от субективната интерпретация, която ние – съзнателно или не – му даваме. Преценяваме ли ситуацията като много застрашаваща за нас и/или близките ни, или преценяваме, че рискът не е висок. Считаме ли, че сме затънали в негативи или откриваме и нещо позитивно в случващото се (например, децата се радват, че ще постоят повечко с мама, а тя също се наслаждава на тази възможност; или откриваме, че част от гражданите започват да проявяват отдавна забравения респект към полицията…или пък, бидейки млади и здрави, приемаме ситуацията като възможност да се докажем, или да се калим в „битката“, или…) Факт е, че „количеството“ преживяван стрес неизбежно се обуславя от оценката, която – съзнателно или не – правим по отношение на случващото се.
Преди години попаднах на интересно изследване. В едно продължително във времето проучване се търсеха пътищата, по които хората успяват да се справят със ситуации, които са по презумпция травматични, като война или нелечими болести. Очертават се три успешни стратегии:
- Напускане на травматичната ситуация – това е първият, естествен импулс на всеки,
попаднал в травматична ситуация. При война или нелечима болест, обаче, това е почти невъзможно и съответно – тази стратегия е най-рядко използваната.
- Намиране на смисъл в случващото се – това се оказва най-често използваната и най
печеливша стратегия, която – както можем да видим – кореспондира с идеята за субективната интерпретация на стреса. Можем ли да намерим ЛИЧЕН СМИСЪЛ в действията си, в изискваното от нас, в случващото се наоколо? Тази стратегия се илюстрира с бързо създадената нагласа на хората, които видяха в настоящата пандемия шанс за преосмисляне на човешките ценности и/или предотвратяване на трета световна война. Илюстрира се с действията на онези, които се записаха доброволци в болниците или започнаха да събират храна за болните. Когато говорим за ЛИЧЕН СМИСЪЛ, какъв би могъл да е той за един полицай? Дали справянето с криза от подобен мащаб може да се види като връщане към „най-мъжките ценности“ – сила, смелост, доблест на предходните поколения? Дали може да се приеме като форма на най-всеотдайна грижа за близките в частност и за обществото като цяло? Дали придава смисъл на, доскоро шаблонната фраза „да служим“? Дали най-сетне подчертава и демонстрира пред обществото до каква степен е зависимо и се опира на дейността на полицията? Или….Какъвто и да е вашият личен смисъл на ставащото, едно е сигурно – намирането му, би направило ситуацията много по-приемлива и следователно – по-възможна за преодоляване.
- Прилагане на антистрес-техники -когато нито една от горните стратегии е
неприложима за нас. Проучванията показват, че третата успешна стратегия за справяне е целенасоченото, активно и настойчиво фокусиране върху техниките за овладяване на стреса. Които, за съжаление, не са мечтаните вълшебни хапчета, а леко досадни за повечето от нас стъпки, като редовно хранене и сън, много спорт, хоби, йога – техники…. Но,.. доказано помагат!
И, накрая, но може би първи по важност, е въпросът, какво най-конкретно и просто бихме могли да направим за себе си, за да се справим с неизбежната преумора и стрес в периода на криза?
Ето един наистина прост набор от стъпки, който психолозите препоръчват на хората от първа линия, вкл. и медицинските работници:
- Доколкото работата и ситуацията ви позволява, отделяйте време за кратки
почивки по време на смяната си.
- Важно е да се храните и да пиете течности редовно.
- Важно е да спите достатъчно.
- Опитайте да използвате целенасочено начините за справяне с напрежението,
които са ви помагали до тук – спорт, хоби, разговори с приятели, макар и виртуално, разговори със семейството, повече време с близките.
- Медитацията е много чужда за повечето от нас, но можете да пробвате в
настоящия контекст – просто е, а помага да се отпуснете, когато напрежението е твърде много, за да можете да заспите.
- Опитайте да не овладявате стреса с цигари и алкохол.
- В почивките умишлено се заемайте със задачи, които откъсват ума ви от
настоящата криза.
- Постарайте се да ограничите времето, което прекарвате в гледане, четене или
слушане на новини.
- Обръщайте внимание на нещата, които вървят добре, колкото и малки да ви се
струват. Споделяйте помежду си, като колеги, всяка малка победа от ежедневието.
- Напомняйте си от време на време, че това, в което участвате прилича повече на
маратон, а не на спринт и си позволете да пестите силите си.
- И, колкото и елементарно да изглежда, важно е да си напомняме също, че
всичко това няма да продължи вечно и животът полека ще се върне в нормалния си ритъм, защото натрупването на още и още от същото в дадени моменти създава усещане, че се въртим в безкраен кръг.