13 Април 2020
Ровейки се из информационните сайтове, попаднах на интересен концепт, наречен „поведенческа имунна система“. Ще разкажа тук малко за него, тъй като ми се струва, че негови прояви можем да открием в това, което ни се случва в момента. Той се основава на идеята, че нашата биологична имунна система не е достатъчна, за да ни предпази от инфекции, тъй като не можем да видим неща като микробите, бактериите или вирусите. Поведенческата имунна система е психологическа система, която допълва действието на биологичната. Тя ни позволява да правим хипотези за наличие на патогени, като гледаме сигнали, който са ни достъпни за наблюдение. Така че, ако видя например мръсен парапет на стълбище, това ще активира поведенческата ми имунна система и ще задейства аларма да не пипам този парапет.
Интересното е, че тази система е „нагласена“ да действа и спрямо хора, като в тази категория попадат чужденците. Това има своята „епидемиологична“ логика. Всички знаем, че във времената на масов туризъм, в които доскоро живяхме, съществуваше изискването при пътуване в географски отдалечени страни, обикновено на друг континент или климатичен пояс, хората да се ваксинират за разпространени там болести, към които местните могат да имат имунитет, но не и пътуващия. Рискът съществува, разбира се и за другата страна. Когато две обособени човешки групи се смесват, едната група може да носи инфекция, която другата никога не е срещала и следователно няма естествен имунитет. Това сме виждали много пъти през човешката история, особено при колонизацията на народи от Азия, Африка и Латинска Америка. Така един медицински факт, проверяван през опита на множество човешки поколения, става една от основите /биологична/ на този социален и междукултурен феномен, наречен ксенофобия.
В началото на тази епидемия, която тръгна от Ухан, [Китай], се наблюдаваше подем на проявите на дискриминация, изразяваща се в избягване и страх от хора с китайски произход. Тази реакция е била по-силна при някои хора, отколкото при други. Хората, които се чувстват, по-силно уязвими към болести, е по-вероятно да реагират с по-силен расизъм, казва изследователят на реакции при пандемии проф. Стивън Тейлър. Въпреки това бойкотът на китайските ресторанти в цял свят бе твърде масов, за да бъде обяснен само с реакциите на тази група хора. Сякаш още при първите прояви на заплахата и далеч преди наложената ни социална изолация, всички автоматично станахме по-инстинктивни и по-малко социални.
И можем да прогнозираме, че тази поведенческа имунна система - този страх от другите хора - ще се появи отново и в други форми. Например спрямо хората, които идват в САЩ от Европа; към италианци и испанци от страна на гражданите на другите европейски страни; към здравните работници от останалото население; към завръщащите се от Европа българи, от страна на живеещите тук; към живеещите в София и Банско от страна на жители на други населени места с по-малко заразени и т.н. А каква е вашата прогноза?