8 Април 2020
„Не можеш да се върнеш назад и да промениш началото, но можеш да започнеш оттам, където си сега, и да промениш края“.
К. С. Луис
Допреди половин месец никой не очакваше, че 1,7 млрд. души в над 50 страни по целия свят ще се окажат затворени вкъщи в принудителна или в доброволна (социална) изолация. Безпрецедентната по мащаба си в историята на човечеството карантина блокира огромна част от бизнеса, спря повечето полети по света, затвори границите…
А само месец назад се смеехме на китайското правителство, което постави огромния град Ухан под карантина! Сега вече на никого не му е до смях.
В България извънредното положение беше въведено на 13-ти март и се очаква да продължи до 13-ти май. Междувременно домакинствата изпаднаха първоначално в шок, после бяха обхванати от паника, която постепенно отстъпи място на изненадата. Тази „пауза“ в животите ни, обаче, изглежда има за цел да ни подготви за бъдещето. А то е ясно: стъпваме в нова епоха. И ако досега сме се готвели за тази епоха донякъде неосъзнато, то коронавирусът ни показа, че понякога бъдещето нахлува внезапно. Така се оказа, че пандемията от COVID-19 буквално за миг промени почти всички аспекти на нашия живот.
Колко дълго ще продължат промените и как ще „нормализираме“ положението след това, е рано да се каже. Междувременно ни се налага да живеем в различен свят.
В началото на април Google излезе с доклад за промяната на начина на живот в България от началото на пандемията. Докладът показва, че „посещаемостта на места като ресторанти, кафета, търговски центрове, паркове, музеи, библиотеки и кина се е свил с 66% в периода 16-ти февруари – 29-ти март“. Това е така и поради факта, че животът на всички ни вече е променен – той се релокализира в интернет. Редица са вече и примерите за онлайн посещения на музеи, галерии, театрални постановки и концерти, дори и дистанционно обучение за учениците от всички възрасти.
Като цяло, едно от най-големите предизвикателства в момента, наред с опазването на собственото и чуждото здраве, е как децата да излязат максимално невредими по отношение на тяхното психическо и емоционално развитие от тази криза. Това предизвикателство би могло да се раздели на два компонента, разгледани през призмата на детския живот – заниманията в детските градини, ясли и училища и този извън тях.
Какво се случва?
Според данни на УНИЦЕФ, последните събития, свързани с пандемията от коронавирус (причиняващ заболяването, наречено "COVID-19"), промениха ежедневието на много деца и техните родители. Много семейства са изолирани, поставени под карантина, училищата и детските градини са затворени. Много родители вероятно усещат голям стрес и това е напълно нормално. Стресът е свързан не само с опасения за здравето, но и с необходимостта да се справят с новата реалност – да останат в продължение на дни вкъщи с децата, чийто дневен режим е силно нарушен. В момента родителите са изправени и пред предизвикателството да влязат в ролята на учители. В този момент те трябва да бъдат по-търпеливи, защото децата се приспособяват към новата обстановка. Те са свикнали мама да им помага за уроците, но не и да им ги преподава. Тази необичайна обстановка за тях ще отнеме повече време за приспособяване, отколкото на един възрастен човек. Затова няма проблем, ако чувстват, че им е трудно. Подходящо е родителите да се опитат да обясняват повече и да бъдат търпеливи и внимателни.
За децата може да е трудно да се приспособят към новото си ежедневие, което може да наруши тяхното усещане за структура, предвидимост и безопасност. Затварянето вкъщи и липсата на контакти и възможности за игра с връстници е възможно да ги направи тревожни. За децата може да е трудно да разберат това, което виждат по телевизията или в интернет или пък чуват от другите хора, затова е по-вероятно да чувстват тревога, стрес или тъга. Липсата на възможности за игра на открито може да ги направи по-неспокойни, което допълнително увеличава стреса за техните родители.
Не е препоръчително родителите да се правят пред децата, че нищо не се случва. Едно от най-важните неща е да се опитат да задържат баланса, което означава, да са способни да им казват истината по начин, по който децата могат да я осмислят. Това е необходимо, за да могат децата да разберат смисъла на всички извънредни мерки и правила, които трябва да спазват. Всеки такъв разговор с децата трябва да е придружен с уверението, че всичко ще бъде наред. По-добре е да бъде оставена у тях оптимистична нагласа. И именно поради това, не е много препоръчително да бъдат без контрол пред компютъра, телефона или телевизора, тъй като биха попаднали на неподходящи кадри/новини, свързани с COVID-19.
Отправна точка за по-нататъшните препоръки към родителите е това, че тази ситуация е също толкова трудна за децата, колкото и за родителите. Децата реагират на нея в съответствие с възрастта и развитието си. Да се опитат да имат реалистични очаквания към децата, които ще им позволят конструктивно да адресират нежелано поведение от тяхна страна (непрекъснат плач, тръшкане, проблеми със съня или храненето и всички останали).
Какви са съветите към Вас, родители?
1. Подходящо време пред екрана и съдържание
Защитете детето от неподходящи предавания по телевизията, които могат да увеличат неговото безпокойство и стрес. Ограничете новините за коронавируса, които като семейство гледате/слушате, особено в присъствието на малките деца. Недейте да мислите, че те не слушат, дори и да не гледат телевизора. Имайте предвид, че неподходящата за възрастта информация (т.е. информация, предназначена за възрастни), може да предизвика безпокойство или объркване при децата. Говорете с детето си за това колко истории за COVID-19 в интернет могат да се основават на слухове и неточна информация.
Определете времето за телевизия на детето в ежедневната програма и се уверете, че съдържанието е подходящо за детето. Ако малките деца бъдат оставени пред телевизионния екран или екрана на компютъра/телефона за значителен период, това може да наруши тяхното интелектуално и социално-емоционално развитие, поради различни причини.
Децата учат най-добре чрез взаимодействието си с други хора – гледайте някое предаване заедно и обсъждайте това, което се случва на екрана.
Използвайте технологиите, за да компенсирате социалната дистанция (Skype, Zoom, Whatsapp и др.) и да се свържете с приятели и близки.
Не забравяйте, че е важно с оглед на епидемията да запазим спокойствие, да направим обстановката у дома приятна и да се стараем да си доставяме разнообразие и между четирите стени. А ако може повече да се посвещаваме и на играта с децата, би било чудесно. В крайна сметка, извънредното положение не е чак толкова лошо, щом има с кого да споделим времето си.
2. Създайте и поддържайте своя дневна програма. Поддържайте нормалните ежедневни дейности, доколкото е възможно
Направете си дневна програма заедно с детето. Нарисувайте програмата, като изобразите всяка дейност и по кое време на деня тя трябва да започне.
Следвайте обичайния режим на детето, тъй като това може да бъде успокояващо и подпомага физическото здраве. Например - организирайте програмата в съответствие с обичайното ежедневие, което детето е имало в детската градина (закуска, обяд, време за игра, сън, балансирано време за физическа активност и почивка, както и време за учене).
Насърчавайте децата си да участват в техните училищни и извънучилищни занимания, но не ги притискайте, ако изглеждат претоварени.
Ако училището на детето ви е във ваканция (вече на територията на страната е обявена ваканция за учениците – бел.ред.), планирайте дейностите, с които смятате, че е добре то да се занимава вкъщи.
Включете детето в ежедневните домакински дейности, като определите неговите задължения или роля (напр. нареждане на масата за обяд, поливане на цветята, сгъване на чистите дрехи и др.)
Включете в програмата регулярни дейности за цялото семейство – съвместен обяд и вечеря, съвместни игри или дейности за развлечение. Опитайте се да спазвате програмата, защото предвидимостта ще помогне на малките деца да се чувстват сигурни и в безопасност.
3. Грижете се за собственото си здраве
Постоянното гледане на актуализации за състоянието на COVID-19 може да увеличи тревожността – избягвайте това.
Отделете време за кратки почивки за себе си (самостоятелно излизане до магазина, вана или обаждане на приятел) или спокойно време, за да си починете и да се отпуснете.
Родителите са човешки същества и ако се погрижите за себе си, това ще ви помогне да се справите със стреса и да осигурите необходимите грижи за децата.
Намерете време да заздравите отношенията с вашия партньор и се подкрепяйте взаимно.
4. Направете списък с дейности, които могат да се провеждат вкъщи или на открито, ако условията позволяват (двор или тераса).
5. Пригответе си идеи за игра и учене, като редувате физически дейности (например танци, йога, построяване на замък от ъзглавници или кашони) с някои по-спокойни (почивка, четене на книжки).
Позволете на децата сами да изберат дейности и не забравяйте, че малките деца могат да фокусират вниманието си за кратко време и бързо губят интерес.
По-важно е да заредите ученето с положителна емоция и да го направите забавно, отколкото да се безпокоите за това дали детето напредва. Приятните преживявания, като четенето на книжки заедно, разказването на истории и игрите, са забавни начини за учене без стрес.
Националната асоциация на училищните психолози в САЩ дава някои насоки за това как да говорим с децата за коронавируса.
Ето някои от тях:
1.Да признаем, че сме загрижени, без да се паникьосваме. Важните стъпки са две:
• Предприемане на действия, които намаляват риска от заболяване. Миенето на ръцете може да се направи забавно за най-малките –купете, например, сапуни, които се пенят повече и пейте „Хей, ръчички“ - класическа песен, изключително уместна в момента, дава и настроение. Вече има и диспенсери за сапуни, които изпълняват песнички.
• Подпомагане на децата да се справят с тревожността чрез предоставянето на точна информация и факти за превенция, без да се предизвиква неоправдана тревога.
Важно е да се помни, че децата наблюдават как възрастните реагират на стресовите събития. Ако родителите изглеждат прекалено притеснени, тревожността на децата може да се повиши. Родителите трябва да уверят децата, че здравните служители работят усилено, за да пазят здравето на хората.
Освен това, децата се нуждаят от фактическа, подходяща за възрастта им, информация за риска от заболяване и конкретни инструкции как да се избегнат инфекции и разпространение на болестта. Обучението на децата на положителни превантивни мерки, разговарянето с тях за техните страхове и даването на чувство за някакъв контрол върху риска от инфекция може да помогне за намаляване на тревожността.
2. Останете спокойни и вдъхващи сигурност
Децата ще наблюдават вашите реакции – това, което казвате и правите, може или да увеличи или да намали тревожността им.
Ако е вярно, припомнете и подчертайте на децата си, че те и вашето семейство и близки сте добре.
Уверете ги, че вие и възрастните в тяхното обкръжение сте там, за да се погрижите за тяхната безопасност и здраве.
Позволете на децата си да говорят за своите чувства и им помогнете да преосмислят своите притеснения в подходяща перспектива.
3. Бъдете на разположение.
Децата може да се нуждаят от допълнително внимание от вас и може да искат да говорят за своите притеснения, страхове и въпроси.
Важно е децата да знаят, че имат някой, който ще ги изслуша.
Кажете им, че ги обичате и отделете достатъчно време за тях.
4. Отделете време за разговор
Вие познавате най-добре децата си. Нека техните въпроси да са вашия ориентир за това колко и каква информация да предоставите.
Бъдете търпеливи, децата и младежите невинаги говорят лесно за своите проблеми. Внимавайте за признаци, че децата искат да говорят. По-големите може например да се навъртат около вас, уж безпричинно, докато извършвате някаква работа вкъщи.
За по-малките деца е много типично да зададат няколко въпроса, да се върнат към играта, след което да се върнат, за да зададат още въпроси.
Бъдете подготвени да повтаряте информацията и обясненията си по няколко пъти.Някои части от информацията може да е трудна за приемане или разбиране. Задаването на един и същ въпрос отново и отново може да бъде начин за едно дете да се успокоява чрез думите ви.
Дайте възможност на детето да изрази своите мисли, чувства и реакции. Помогнете му да усети, че неговите въпроси и притеснения са важни и съответстват на времето.
5. Бъдете честни и точни.
При липса на фактическа информация децата често си представят ситуации, много по-лоши от реалността.
Не пренебрегвайте техните притеснения, а по-скоро обяснете, че в момента много малко хора в тази страна са болни от COVID-19.
Може да се каже, че тази болест се разпространява между хора, които са в близък контакт помежду си – когато заразеният човек кашля или киха. Смята се също, че може да се разпространи, когато докоснете заразена повърхност или предмет и след това докоснете устата, очите, носа, поради което е толкова важно да се спазва хигиена.
За допълнителна фактическа информация проверете уебсайта на: Министерство на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/bg/
Световната здравна организация: https://www.who.int/
Когато споделяте информация, важно е да се уверите, че предоставяте факти, без да провокирате високо ниво на стрес. Напомнете на децата, че възрастните работят за справяне с този проблем и им припомнете мерките, които могат да предприемат, за да се защитят.
6. Обясненията да са подходящи за възрастта
Децата до 7-8 години се нуждаят от кратка, проста информация, която трябва да балансира фактите за COVID-19 с подходящото уверение, че техните училища и домове са в безопасност и че възрастните са там, за да им помогнат да бъдат здрави и да се грижат за тях, ако се разболеят. Дайте прости примери за стъпките, които хората предприемат всеки ден, за да спрат микробите и вирусите и да останат здрави, като например миене на ръцете.
Не казвайте „не се притеснявай“ – това може да постигне обратния ефект и децата да започнат да се притесняват, защото нещо става. Опитайте се да им обясните повече, че ще запазят здравето си, отколкото, че ще се разболеят. Например: „Мием си ръцете, за да сме здрави“, а не „Измий се, за да не се разболееш“.
Концепцията за смъртта при децата варира спрямо годините и етапа на развитие. Спрямо възрастта му, детето може да знае, че хората умират и да разбира какво означава това. Вместо да влизате в темата за смъртта, може да обърнете раговора към това, което се прави, за да бъдат предпазени от болестта – например: „децата се разболяват по-рядко от възрастните“, „когато си мием ръцете редовно и се храним здравословно, това ни помага да сме здрави…“
Малко по-големите деца биха били по-любопитни при задаването на въпроси –дали наистина са в безопасност и какво ще се случи, ако COVID-19 дойде в училището или общността им. Може да се нуждаят от помощ, отделяща реалността от слуховете и фантазиите. Обсъдете усилията на училищните и обществените власти за предотвратяване на разпространението на микробите.
Учениците от прогимназията и гимназията са в състояние да обсъдят проблема по по-задълбочен (подобен на възрастни) начин и могат да бъдат насочени директно към подходящи източници на факти за COVID-19. Предоставете честна, точна и фактическа информация за текущото състояние. Притежаването на такива знания може да им помогне да почувстват контрол.
7. Запомнете, че децата имат склонност да приемат лично ситуацията.
Те може да се тревожат за своето собствено здраве или това на най-близките им хора и приятели, както и за тези, които пътуват или живеят надалеч.
Ако чуят, например, че възрастните хора по-често може да се разболеят – както е и случая с първите разболели се в България, им дайте възможност да се чуят по телефона или скайп с баби и дядовци, ако не са наблизо.
Обобщение: На какво да наблегнете, когато разговаряте с деца?
Нека децата знаят, че има много хора, които помагат на засегнатите от коронавируса. Това е добра възможност да покажете на децата, че когато се случва нещо страшно или лошо има хора, които помагат.
Сега не е време да споделяте пред тях личното си мнение за състоянието на здравната система в страната, ако то е крайно негативно По-добро е послание от рода: „Възрастните у дома и в училище се грижат за вашето здраве и безопасност. Ако имате притеснения, може да говорите с възрастен, на когото имате доверие.“
Не всеки ще се разболее. Училищните и здравните служители са особено внимателни, за да гарантират, че възможно най-малко хора ще се разболеят.
Важно е всички ученици да се отнасят един към друг с уважение и да не прибягват до заключения за това кой може или не може да има COVID-19.