25 Март 2020
Докато по-голямата част от материалите, свързани с новия коронавирус (COVID 19) поставят акцент върху предотвратяването на неговото разпространение и намаляване на физическите последствия за хората, не е за подценяване влиянието на епидемията върху психичното здраве.
Д-р Anita DeLongis, здравен психолог, се е срещала с психологическите последствия от пандемия и преди, докато е изследвала психологическите реакции на хората по време на възникнали в миналото пандемии като SARS, вирусът от Западен Нил и H1N1.
Сега, в сътрудничество с колежката д-р Nancy Sim, тя проучва как хората реагират на COVID-19. Според DeLongis, ситуацията влияе на хората по много начини, сред които доминира нарастването на тревожността. Хората споделят, че се тревожат за широк спектър от неща - от въпросите за несигурността относно работата от дома или перспективите за бъдеща безработица и невъзможност за поемане на разходите за живота, през промените, идващи от социалната изолация, до допълнителните предизвикателства, пред които са изправени хората с предшестващи психични заболявания. И всичко това е само допълнение към притесненията относно риска за здравето.
„За всички нас е важно да чувстваме, че имаме някакъв контрол в тази ситуация“, казва Делонгис. „Това е базисна човешка потребност и точно тя е фрустрирана в момента, при всеки един от нас.“
За да подпомогнат справянето си, хората трябва да се попитат, казва тя, как могат да почувстват някакъв контрол над дори отделни аспекти от положението си в момента и дали - за да се успокоят - не извършват ирационални действия, които не помагат на тях самите и на близките им.
„Презапасяването с продукти, например, е свързано именно с усилията на хората да поддържат идеята, че имат контрол върху оцеляването си. Но то е ирационално поведение“, казва изследователката.
Целта на проучването, което тя и колегите й провеждат, е да оцени поведенческите отговори на хората на кризата – например: защо някои хора спазват препоръчаното здравословно поведение като измиване на ръце, докато други - не. Целта на изследването е да идентифицира психологическите и социалните фактори, които насърчават по-доброто справяне и приспособяване по време на кризата.
По време на социалната изолация, според DeLongis е важно да намерим креативни начини да поддържаме връзка и да се социализираме, като използваме възможностите на онлайн инструментите. Така ще сме на един клик разстояние, независимо дали планираме „среща“ в Skype с приятели или начини децата да общуват или да играят игри с техни приятели онлайн или телеконференция като опция, достъпна за хората, които се нуждаят от връзка с терапевтите си. „Всички ние ще трябва да бъдем креативни по отношение на това как да имаме социален контакт, докато сме социално дистанцирани.“
Важно е да бъдем информирани какво се случва, настоява тя, но също така подчертава необходимостта от почивка от ежедневния поток новини, за да може човек да разбере и осмисли нещата, които стават сега, както и какво ще се промени за него в близко бъдеще. Това е част от адаптацията.
„Когато рутината на хората е нарушена, поради оставането в къщи, те ще се нуждаят от нова рутина – т.е. структура на деня и повтаряемост“, казва DeLongis. Това означава планиране на работата от дома, на свободното време или мерките за поддържане на чистота в къщата.
В изследванията си на пандемии в миналото DeLongis е установила интересни положителни корелации на принудителната социална изолация с увеличение броя на ражданията, браковете и разводите. Всички тези взаимозависимости са показатели за това как някои хора се справят или не се справят.
Хипотезата на DeLongis е, че основният протективен фактор, който трябва да се търси, е съпричастността, особено когато става въпрос за притеснения относно проблемите със здравето и справянето с битовите нужди.
В досегашните си изследвания на реакциите при пандемиии, DeLongis е открила, че хората, които се справят обикновено поддържат съпричастност към ситуациите на другите. „Във всички изследвани случаи установихме, че когато хората бяха по- съпричастни към околните, те всъщност се ангажираха с повече здравословни поведения – като миенето на ръце например, и други предписания за контрол на разпространението на вируса, като по този начин предпазваха както себе си, така и другите. „Те в много по-малка степен проявяваха поведения от типа на презапасяването, микроагресиите /напр. избухвания/, обвинения към околните и към ситуацията, отричане.“
От гледна точка на общественото здраве, ключът, добавя тя, е в предоставянето на правилното количество информация за обществото, така че да се вземе кризата насериозно, но не чак толкова, че да се разпространи паника. „Когато информацията бъде предоставяната балансирано – като количество и послания – емпатията нараства и едновременно с това намаляват проявите на паника, които искаме да избегнем“, казва DeLongis.
Д-р DeLongis иска да чуе гласът на хората и в настоящата криза, разбира се онлайн, доколкото по нейни думи предходните й изследвания са били само снимка на ситуацията, която сега би могла да се разгърне в цялостна картина.