МВР

ОД Ямбол

 

Другите очи за МВР

Другите очи за МВР
(или различният път към себепознание)

 

      ОУ ”Димчо Дебелянов” - желана територия за учениците от 6-а клас

    Тъй като учениците са част от обществото, реших , че мога да се опра на други държавни институции, които не са пряко свързани с образованието, за да се превърне училището в желана територия, в отправна точка за опознаване на света, в който живеят.
    За да могат моите малки палави петокласници да се почувстват част от едно организирано и загрижено общество, трябва да го познават.
    Този процес е продължителен и резултатите не са видими и сензационни, но ефектът е поразителен. В началото на пети клас получих предложение от регионалния говорител на МВР за създаване на школа “За моята безопасност”. Разбира се, приех.
    По време на първите си срещи с полицаите петокласниците научиха важни житейски неща: до какво води лъжливото телефонно обаждане, колко много знания и дисциплина са нужни, за да си полицай; видяха “как се правят мускули”; как се поддържа добра физическа форма и колко е нужна за всеки, работещ в системата.
    Така разбраха, че не можеш да се родиш Супермен. А за да си такъв, са нужни воля, постоянство, упоритост и сила - все качества, които децата не изграждат в ежедневието си.
    На поредното си посещение им беше показано как се стреля и наблюдаваха тренировката на полицаи. Нетърпението за следващото занимание беше още по-голямо. Предстоеше среща с истински полицейски кучета, но някои непослушници щяха да се разминат с нея. Затова и дисциплината в часовете беше видимо подобрена, и междучасията бяха само оживени. Наближаваше краят на учебната година, а заедно с това и последната среща с представителите на полицията. Петокласниците се вълнуваха, защото им предстоеше викторина с... награди. Въпросите бяха свързани с безопасността на движението, със силата на истината и честността, с поведението им като граждани. И тъй като всичко това беше направено по най-достъпния и интересен начин,обсъжданията продължаваха дълго. Петокласниците даваха примери от ежедневието си, а специалистите анализираха... Класът получи удостоверение за показаните знания, както и за сериозното си и отговорно отношение към всички съвместни занимания с полицията. 
    Порасналите, поумнели и вече шестокласници, децата чакаха началото на новата учебна година с нетърпение не само заради срещите си с приятели, а и защото им предстоеше поемане на отговорност. На 15.09. те патрулираха заедно с полицаи по най-натоварените кръстовища, за да подпомогнат безопасното пресичане на малки и по-големи ученици. Радостта наистина беше неописуема. И тя бе изписана по лицата им. Така, застанали до полицаи, те се чувстваха горди, полезни, отговорни... Израстваха и в собствените си очи. И това е най-полезният, атрактивен и подходящ начин за израстването на шестокласници, за тяхната воля, самообладание, за възпитаване на така трудната концентрация. 
    Като част от цялостната програма на школата “За моята безопасност” и под вещото ръководство на Татяна Павлoва, класът започна часовете по самоотбрана. Но това не са скучни лекции, а практически занимания. Първият урок мина неусетно. Носителката на черен колан демонстрираше как различните подходи на агресия могат да бъдат временно парирани и детето да се спаси само. Учениците следяха с изострено внимание преподавателката и някои успешно, други не чак толкова, отработваха показаните хватки. Усещането, че могат да се справят сами, ги караше да се чувстват силни и уверени. А фактът, че “нападателите” се оказваха на колене предизвикваше задоволство.
    След този първи урок разговорите им са с все по-добронамерен тон. Не само обясняват действията, но и ги повтарят. Имат желание да загряват с някои упражнения в часа по физическо възпитание и... питат за следващото занимание. 
    Не маловажен се оказа и фактът, че част от срещите с представителите на полицията ставаха в присъствието на медиите. Това се възприема като  добронамерен поглед към децата и по някакъв начин намалява притеснението от хората на реда. Децата възприемат медиите и като посредник,и като средство да покажат онова, което правят само те. И понеже са в " героична възраст", ако не могат да вършат подвизи, то поне могат да разказват на воля, вдъхновени от заниманията . А радостта им е неподправена, защото срещат  хора, готови да ги приемат като големи. Този начин може и да не е универсален, но учениците се чувстват добре, когато споделят заедно нещо различно. Тези занимания ги правят определено по-дисциплинирани, съсредоточени, добронамерени, по-зрели.

      Класен ръководител на 6-а клас - г-жа Анелия Георгиева ОУ ”Димчо Дебелянов”