В Световния ден на поезията споделяме с Вас стихотворение на курсант Борислав Николов, който се обучава от две години по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ във Факултет „Полиция“.
Творбата е отличена с първо място на конкурса „Приказки и картини за Съда, Правдата и Справедливостта“.
Съдията
Отдал се в дълг суров, почти се плаши,
той твърде, твърде много е горещ
и меч е в тази длъжност властна,
а мечът може ли да бъде свещ?
Сърцето мозъка му закалява,
а погледът му в мараня трепти
и бори се за истина, за правда,
и пази истинските си черти.
Със злото бори се и ден, и нощ,
той търси свята справедливост,
и става неспокоен, става лош –
към лъжата няма капка милост.
И той човек е като всички нас –
радва се на малките неща,
чете и мисли в късен час –
за хората, живота, любовта.
Такъв е той – съдията.
Със силен разум, светъл лист.
Горещ е и понякога се плаши,
и винаги след туй е по-лъчист.